ДИМИТЪР БУДАКОВ - УЧИТЕЛЯТ, ПЕДАГОГЪТ И ТРЕНЬОРЪТ
Димитър Будаков е роден в Ямбол на 22.06.1924 г. Известната Будакова бахча в Суфларската махала се намира в близост до местността “Златен рог”, където през 50-те години започва изграждането на стадион „Н.Лъсков”. Димитър от малък се пристрастява към спорта. Наблюдава с интерес футболните срещи на „Слава”, а по - късно и „Георги Дражев” срещу варненския „Тича Владислав” на игрището „Юнак”, където гостуват и големите борци Дан Колов и Хари Стоев. Гимнастическите упражнения също оказват голямо въздействие върху Димитър и той участва още от 10 - годишен в юнашките събори и движения. Основното си образование получава в училище „Атанас Кожухаров” в кв. „Каргона”, а по-късно в Мъжката гимназия започва да играе волейбол и хазена. Руският учител Валериан Шарамович, който е по това време в Ямбол, съдейства много със знанията и уменията си за изграждане на училищни отбори по футбол, волейбол, хазена, лека атлетика, гимнастика и танцов състав. За пръв път в гимназията е построено баскетболно игрище, на което се провеждат срещи през далечната 1943-44 година. Будаков постъпва като млад войник в 29–ти пехотен Ямболски полк през 1943 г., а след година, като взводен командир - потегля за фронта. Краят на Втората световна война го заварва на немска земя. Завръща се в България през 1945.
Голямото му желание, след края на военната служба, е да учи медицина, но поради липса на средства, не успява да го реализира. До 1946 г. Ямбол има вече три баскетболни игрища. Естествено, те са примитивни, дори без сгурия и шамот. Поливат се с кофи и бакъри от реката. Будаков редува волейболните с баскетболни тренировки. В онези години повечето атлети минават през много спортове. Волейболистите Любомир Нурян, Васил Йовин, Георги Маров, Никола Русев-Фагота, Байкушев, Наско Шопа, Васил Кючуков-Чобана, Николай Люцканов, Недялко Донски и Моис Алберт играят паралелно и баскетбол, заедно с Иван Тодоров – Чушката, Васко Тарата, Виолет–Бебо и отбиващия военната си служба в града ни по това време голям български съдия Артеник Арабаджиян-свирил финала на Олимпийските игри в Мюнхен между мъжките отбори на СССР и САЩ. По-късно се присъединяват Христо Костов, Минчо Тръпков, Петър Кисьов--Чико, Петър Топалов, Йордан Таушанов, Боян Мошелов, Георги Казанджиев и др.
Първото участие в Държавно първенство по баскетбол на ямболския отбор е през 1945 г. в София. Според регламента, срещите на игрище „Юнак” до Стамболовия мост са с елиминации и след загуба от „Левски” всичко приключва, но състезателите остават до края да наблюдават финалните срещи. През 1948 г. републиканското първенство е на новопостроената площадка до гарата в Бургас, където от 16 отбора баскетболистите ни завършват на 11 място. Будаков е капитан, а с него са още Топалов, Таушанов, Костов,Чалъков, Казанджиев и Мошалов. Година по-късно, през 1949, под името „Партизан”, Ямбол отново записва участие на финал на държавно първенство в Горна Джумая, днес Благоевград, но завършва на последното 13-то място. Заради липса на специалисти, Будаков води тренировките на волейболния и баскетболния отбор. Ямбол печели два пъти организираните Първомайски турнири в Хасково. За кратко като треньор от Бургас идва Любо Шаранков, а официално от 1955 г. баскетболът поема д-р Славчо Славов от Пловдив. През 1958-ма година Първомайски турнир по баскетбол се провежда и на стадиона в Ямбол. На следващата 1959-та, в надпреварата на новопостроената площадка „Комсомолец” участват и женски отбори.
Приживе, починалият през 2002 г. Будаков споделя с болка, че тогавашни ръководители на спорта в БСФС Ямбол с лека ръка са зачеркнали волейбола–другата голяма любов и тръпка на специалиста, създал дузина известни състезатели, участвали и в националните отбори като Янко Янков, Петър Петров, Боян Боев, Боян Мошалов, Богдан Кючуков, Йордан Ангелов, Сашо Йовков и др.
Всички от Ямбол ще помнят Митко Будаков – учителят, педагогът и треньорът – едно туптящо сърце, отдадено на баскетбола и волейбола.
