Първият опит за практикуване на баскетбол в град Ямбол датира от 1932 г. През тази година към съществуващия тогава спортен клуб "Слава" се сформира баскетболна група.
Първите занимаващи се с баскетбол са Панайот Дуплев, Димитър Боянов, Ничо и Кольо Начеви и др.
Първите организирани стъпки в нашия град баскетболната игра прави през 1942 г. под ръководството на учителят по телесно възпитание и спортен педагог Валериан Шарамович в тогавашния занаятчийско - земеделски център с две гимназии - мъжка и женска. Там е направено и първото землено баскетболно игрище в град Ямбол.
Първият курс по баскетбол в града ни се организира през май 1944 г. от студента юрист Илия Асенов.
През 1944 г. е сформиран и първият баскетболен отбор. В него са включени Георги Каранджиев, Кирил Чирпанлиев, Виолет Соваджиев, Николай Люцканов, Йордан Таушанов и Петър Топалов.
През 1945 г. ямболският отбор за първи път участва в третото държавно първенство по баскетбол за мъже като нарушава традицията в него да се състезават само софийски отбори.
Този факт ни кара да считаме годината 1945 за рождена дата на организирания баскетбол в Ямбол.

Първият си голям успех ямболският отбор завоюва през 1956 г. След победи над реномираните отбори от Варна, София, Шумен и на финала срещу Бургас, ние се окичваме със званието републикански шампион за ДСО"Септември" за юноши.
През есента на 1958 г. се осъществява първото гостуване на ямболски баскетболисти в чужбина - Кишинев, Тернопол и Бендери в тогавашната Молдовска ССР. Тогава е постигната и първата ни победа срещу чуждестранен отбор. На 29 октомври 1958 побеждаване с 78-73 "Молдова" - Кишинев,
Първата международна победа постигната в Ямбол е над СК "Хале" - ГДР с резултат 54-42.
През 1961 г. в нашия град пристига първият щатен треньор по баскетбол - Иван Стоянов (Баджо), който се смята за основоположник на съвременните методи на тренировка. Като треньор на представителния отбор на "Лъсков" - Ямбол, той го извежда за първи път до участие в "А" РБГ за мъже. Паметната година е 1962. Участници в този знаменит отбор са Добри Русев, Вълчо Йорданов, Васил Арапов, Велчо Петров, Стоян Тодоров, Иван Гаргов, Георги Семерджиев, Дойчо Начев и младите надежди Стефан Борилков и Янко Желев.
През 1964 г. ямболската спортна общественост се сдобива с втората по големина спортна зала тогава в България, за която могат да мечтаят много градове и до ден днешен. Влиза в експлоатация митичната баскетболна арена "Диана".

През периода 1969-1976 г. отборът на "Лъсков" - Ямбол с успех се състезава в "А" РБГ и с него се съобразяват всички столични и провинциални отбори. Най-големите успехи през този период са свързани с името на мс Вълчо Йорданов. Той не се поддава на съблазните на столичните клубове, а остава в родния си град като през 1973 г. е обявен за най-добър реализатор на турнира за купата на България. За съжаление този незабравим талант вече не е между живите.
През периода 1976 - 1980 г. успехите ни в мъжкия баскетбол са свързани с името на Симеон Варчев. Няколко пъти той става шампион на страната с юношеските гарнитури на Ямбол. Този период в историята на ямболския баскетбол е характеризиран със завоюването на най-високите върхове на мъжкият ни отбор до този момент:
1977 г. - трето място във финалния турнир за купата на "България"
1979 г. - трето място и бронзови медали от Държавното първенство на "А"РБГ

През тези години израства и се утвърждава на баскетболния подиум бъдещата звезда на родния баскетбол Георги Глушков - първият източно европеец играл в "лигата на извънземните" от НБА.

След дълго лутане във втория ешалон на баскетболното първенство, сезон 1992-93 г. се явява ренесансов за ямболския отбор. Възраждането е свързано с младия тогава треньор Иван Чолаков и с пристигането в града ни на руския баскетболист Анатолий Ясинский, по-късно станали символи на успехите на тима.
Сезон 1997-98 г. е повратен за ямболския баскетбол. Частната газова компания "Овергаз" става основен спонсор на отбора, който вече носи името "Ямболгаз '92".
През периода 1997-2001 г. ямболския отбор постига големи успехи:
2000 - трето място за купата на България и трето място в Държавното първенство
2001 - трето място за купата на България и второ място в 59-то Държавното първенство - най-доброто класиране на отбора до тогава
Успехите обаче няма да спрат до тук. Съдбата ще дари на баскетболен Ямбол мечтаната, бленуваната и изстраданата от плеяда сърцати и талантливи състезатели шампионска титла.
Денят е 6 юни 2002 г., 6 часа следобед на 60-то Държавно първенство. Пред очите на 600 верни ямболски привърженици в зала "Универсиада" в София и 60 000 граждани на Ямбол, 16 златни медал се окичват на гърдите на златните момчета и всеобщи наши любимци. В този момент с гордост и вълнение в гласа се поздравявахме "Честито Шампиони". Имената на участниците в това може би най-значимо събитие за Ямбол в неговата по-нова история ще останат завинаги в сърцата на признателните ни съграждани. Капитанът на отбора и звезда на българският баскетбол - Димитър Ангелов, големият майстор на баскетболната игра и голяма личност, възродителят на ямболския баскетбол - НВ Анатолий Ясинский. Непримиримите бойци с големи баскетболни сърца - Димитър Димитров и Емил Стаменов. Украинският национал Владимир Рижов, който изигра финалния мач с тежка контузия. Руският богатир и най-титулуван състезател в отбора - Сергей Гришаев. Невероятно борбения и непримирим Ярослав Зубрицкий. Елегантният и всеотдаен Олег Ткач - изиграл финалните двубой със счупен палец на ръката. Енергичният и зрелищен гард - Евгений Анненков. Игралият по-малко, но с изключителен принос за спечелването на решителния финален мач - Румен Шопов и младият талант Димитър Хорозов. Всички тези майстори водени от гуруто на ямболският баскетбол Иван Чолаков ни накараха да се просълзим от щастие. Разбира се всичко това нямаше да бъде реалност без родолюбието на изп. директор на "Овергаз", нашият изтъкнат съгражданин Сашо Дончев и всеотдайността на изп. директор на ПБК "Ямблгаз" - Пламен Дончев.