ДИМИТЪР ДИМИТРОВ– МИТКО "ЛЪВСКОТО СЪРЦЕ"

Димитър Димитров е роден на 23 януари 1973 г. в Пирдоп. Две години след това семейството му се мести да живее в Ботевград и това до голяма степен ще предопредели бъдещата съдба на момчето.

Баскетболната школа на “Балкан” Ботевград е традиционно една от най-силните в страната. Именно в тази школа през 1981 г. започват първите занимания по баскетбол на Димитър. Негов първи треньор е Бате Вальо – така всички деца наричат този млад баскетболен специалист. За качественото обучение, което получават занимаващите се с баскетбол в Ботевград говори факта, че отбора в който играе няма загубен мач в провеждащите се детските баскетболни фестивали години наред. Той става два пъти шампион в мини баскетболните първенства. Успехите му продължават и в по-горната възрастова група – при момчетата, с 3-то място на провелото се първенство в Благоевград през 1987 г. Силните изяви на Димитров при юношите довежда до това, че едва на 17 години изиграва и първия си мач сред мъжете. Това става през 1990 г. в Бургас. Големите имена на трикратните шампиони на страната вече липсват от ботевградския отбор, но те са оставили осезателно влияние върху характера на младия баскетболист. През 1990 и 1992 г. Митко участва и в финални срещи от Държавните първенства при юношите, но за негово огромно разочарование “Балкан” губи и двата от “Черно море” Варна.

След като няма шанса по време на казармата да тренира и да се състезава, през 1994 г. става студент в НСА и играе две години за студентския отбор на Академията. През пролетта на 1996 г. го включват в отбора на РДВР-София. С този отбор играе на финалният турнир за полицаи, който се провежда в Ямбол. Силната му и сърцата игра допада на ямболския треньор Иван Чолаков и той го привлича в редиците на “Тунджа” Ямбол. Така през есента на 1996 г., когато е вече на 23 години започва професионалната му кариера.

С отбора на “Ямболгаз-92” Димитър Димитров катери стъпка по стъпка баскетболния връх. 8-мо място през 1996-97, 7-мо 1997-98, 4-то 1998-99. След 21 години чакане, през сезон 1999-2000 с неговият съществен принос отново печелим бронзов медал от Държавното първенство при мъжете. Момента е наистина невероятно вълнуващ, защото препълнената с просълзени зрители зала “Диана” дълго време аплодира своите любимци, сред които е и Димитров. Баскетболната еуфория обхванала всички в града на богинята Диана довежда до това, че финансовата помощ за отбора се увеличава многократно, амбициите ни стават големи, като никой не си представя бъдещия отбор без момчето с № 14.

През сезон 2000-2001 носещия вече името ПБК ”Ямболгаз” отбор , достига нов връх, непознат до сега в ямболската баскетболна история – 2-ро място в Държавното първенство. Макар, че губим финалната плейофна серия от софийския “Левски” верните ни фенове аплодират състезателите постигнали успеха, но има и малко тъга защото сред отбора липсва неговия сърцат плеймейкър. След един толкова силно изигран есенен полусезон – най-силния в кариерата му, Димитров се контузва тежко и не можа да вземе участие в заключителните срещи на отбора. Дата 28 март 2001 г. ще остане най-неприятната в неговата кариера и една от най-тъжните за привържениците на ямболския баскетбол. Любимецът на феновете, но не и на съдбата къса жестоко коленни връзки на мач с ММ биър Черно море във Варна. За него сезона завършва, а хилядите ямболци гледащи директното предаване по телевизията проклинат съдбата, защото едва ли има по-неподходящ човек, на който да се случи това. Димитров е аут до края на сезона и това се чувства осезателно. Тази контузия нямаше да се случи, ако Димитър за пореден път не прояви своя непримерим характер и мъжество. Макар и невъзстановен от контузия мъчеща го дълго време и напълно осъзнаващ това, той сам пожелава да играе в злополучната среща, в която при победа “Ямболгаз” става първи в редовния сезон.

След операция и дълго възстановяване изискващо невероятна воля, на която много други едва ли са способни, той се връща в игра през втората половина на сезон 2001-02 за да може съвсем заслужено да вдигне победоносно шампионската купа. Съдбата от части му се реваншира в 3-тия мач от плейофната серия с “Лукойл Академик”. След два успешно изпълнени от него наказателни удари всички присъстващи в залата и зрителите пред телевизионния екран не се съмняваха, че шампиона вече е ясен – Ямболгаз.

През следващият сезон 2002-03, първоначалните планове на ръководството са да подмлади отбора и се стига до прецеден, нито един от състезателите имащи съществен принос за спечелването на предходния шампионат да не останат в отбора. Сред тях е и Димитър Димитров. Мислейки, че всичко лошо е останало зад гърба му и че го очаква силен сезон, той много болезнено приема това неблагодарно решение. Привържениците ни също са шокирани и възмутени. Достойнството на един истински мъж е накърнено. Бойкото му сърце трудно ще приеме факта, че се откъсва от залата и града, в които е преживял най-красивите си баскетболни моменти.

Димитър Димитров се връща в Ботевград и започва сезон 2002-03 в Балкан. През януари 2003 се мести във Варна, като подписва договор с ММ биър Черно море. Там обаче ще се задържи само 3 месеца. Следващите четири сезон 2003-07 той играе за Балкан. След края на сезон 2006-07 се отказва от активна спортно-състезателна дейност.
Две години баскетболистът от Залата на славата на ямболския баскетбол се задържа извън любимата си игра. Чак през 2010 приема предложението от Президента на ботевградския тим да стане треньор в детско-юношеската школа на клуба. Резултатите му на треньорското поприще не закъсняват. Само след една година работа с кадетския отбор на Балкан го извежда до шампионската титла в тази възрастова група през сезон 2011-12. Лятото на 2012 печели с отбора си първо място и на традиционно силния летен турнир в Приморско. Следващият сезон 2012-13 отново играе финал, този път при юношите, който Балкан губи от Лукойл Академик.

За жалост съдбата ни отне този голям мъж твърде рано. На 25 август 2018 дойде вестта, която ни съкруши. Митко не успя да се пребори с коварно заболяване и си отиде от нас. Той завинаги ще остане в нашите сърца.

ВИДЕО с играта на Димитър Димитров

Цели шест сезона 1996-2002 ямболските баскетболни привърженици имаха удоволствието да се наслаждават на играта на един от най-борбените и храбри състезатели играли за отбора ни.
В анкетата провела се през 2000 г., ямболските фенове наредиха Димитър Димитров на 8-мо място по вот сред 12-те играчи формирали символичния тим на Ямбол за 20-ти век. Играч от "Залата на славата" на ямболския баскетбол. Шампион с Ямболгаз.

Димитър Димитров продължава да държи абсолютния рекорд на Ямбол за последните 24 сезона (2000-2024) за най-много отбелязани точки в един мач - 42 PTS, за най-много вкарани кошове от игра в един мач - 19 FGM и за най-висока успеваемост в стрелбата за три точки в един сезон - 57.1 3FG%.