МАРТИН ДУРЧЕВ - "ЧАСТ ОТ СЪРЦЕТО МИ ВИНАГИ ЩЕ СВЕТИ В ЖЪЛТО"

Мартин Дурчев е роден на 3 ноември 1987 г. Баскетболният му път започва от родния му град Велико Търново. За играта го открива треньорът Иван Балъков. След един училищен турнир по стрийтбол Мартин окончателно се посвещава на баскетбола загърбвайки футбола, каратето и плуването. За формирането му като състезател заслуга има и Ивайло Стоименов, с когото започва да работи, когато е 15-годишен.
Съдбата го среща с Иван Чолаков 5 години по-късно. По това време ямболският специалист е наставник на националния отбор мъже до 20 години. Мартин е повикан на лагер, а по-късно попада и в състава за Европейското първенство - дивизия „А“ в Италия и Словения, на което българите заемат 8-о място. След шампионата Иван Чолаков кани Дурчев на проби в Ямбол докато в града се играят мачовете от традиционния баскетболен турнир Петър Майсторов. В двубоя срещу „Черно море" Варна игран на 26 септември 2007 Мартин отбелязва 5 „тройки“ и така си осигурява място в състава на местния тим. стат
Неговият дебют със златистожълтия екип е на 10 октомври 2007 г. в мача срещу Левски, в който играе 15 мин.
Става двукратен бронзов медалист в мъжкото първенство на страната с градския тим - през 2011 и 2012 г. Дурчев е един от най-обичаните от ямболската публика баскетболисти и пример за подражание на най-малките.
Изиграва за града ни 202 официални мача. 153 в редовния сезон, 30 в плейофите и 19 за купата на България. В тях играе общо 5936 минути, вкарва 2575 точки. За Ямбол отбелязва общо „тройки“ – 399. Държи рекорда за най-много отбелязани „тройки“ в една пейофна кампания - 22 през 2012 г.
пълна статистика
Мартин, за когото баскетболът е повече призвание, отколкото професия, споделя, че играе най-силно, когато се радва на доверието на треньора. Прекарва всяка свободна минута в залата и винаги идва първи преди тренировка и мач. А влезе ли в игра, всичко останало губи значение. Когато през лятото на 2018 г. баскетболистът прекратява активната си състезателна кариера, ямболската публика се обръща към своя любимец с думите: „Благодарим ти, Дура, за всички прекрасни емоции, които сме изпитвали заедно!“, показвайки му за пореден път, че винаги ще бъде един от тях. А Мартин им отговаря с емоционално послание.

Никога няма да (Ви) забравя... Има мигове и периоди от живота, които човек никога не забравя до сетния си дъх. Измежду бялото и черното има безброй нюанси сиво... в моя случай нюанси жълто-синьо. Вярвам, че любовта и силната емоция карат човек да надскача дори собствените си мечти и представи за най-добрата версия на самия себе си. Затова и за мен споменът за баскетболния свят - Ямбол, е свързан със силна емоция, привързаност и благодарност. Имам безкрайно много спомени с ямболския баскетбол, затова е невъзможно да изброя всички, но има неща, които никога няма да забравя:

•  5-те тройки в приятелския мач от турнира „Петър Майсторов“, с който започна всичко;
•  шанса, даден ми от Иван Чолаков да изляза на сцената на професионалния баскетбол;
•  първия ми мач като титуляр за Ямбол, в който вкарах 7 „тройки“ на Левски насред София; стат
•  ключа за залата и безсънните нощи, прекарани в нея;
•  уроците от Иван Чолаков, свързани с взимането на решения и баланса между ума и тялото;
•  та забравяли се тюхкането на цялата зала след мой пропуск от тройката, искайки да ми кажат: Точно пък от теб не сме го очаквали!
•  „тройките“ от 8 метра, с които изправях ямболската публика на крака;
• чувството да вдъхновяваш толкова много деца, облечен с жълто- синия екип;
•  полуфиналния плейоф срещу „Левски“ през сезон 2011 - 2012 г. наивно подарен им от нас;

Използван е и материал от книгата издадена от РИМ Ямбол - Пътят: хроника на ямболския баскетбол /1924-2015/