Иван Главов в роден през 1949 г. в София. Започва да се занимава с баскетбол още от дете в школата на ЦСКА. Талантът му не остава незабелязан и въпреки нечовешката конкуренция той е включен в мъжкият баскетболен отбор на армейският клуб. Фантастичният ни плеймейкър е играл заедно с големи имена в родния баскетбол като Петко Маринов, Георги Димитров, Янкулов и Димитър Шарков. Треньор на “червеният” отбор тогава е бил и легендарният Цвятко Барчовски. Иван Главов играе за софийският гранд в периода 1967-73. В края на сезон 1972-73 е освободен от ЦСКА за неспазване на режима и за назидание е “командирован” в провинциалният второразреден отбор Сливен, който в тези години също е “под шапката” на военните.
Само след няколко сезона ръководителите на столичани взели това решение жестоко ще съжаляват, защото вече с екипа на нашият “Лъсков” Иван Главов ще изиграе най-силните си мачове именно срещу отхвърлилият го роден клуб.
След един сезон в съседния на Ямбол град, “Фантастико” преминава в нашият отбор през лятото на 1974. В продължение на десет сезона ямболските фенове ще имат удоволствието да наблюдават с екипа на “Лъсков”, а в последствие и “Тунджа” най-добрият плеймейкър играл за представителният ни отбор.
През първите си два сезона в Ямбол Иван Главов играе под ръководството на треньора Вълчо Йорданов и си партнира удачно с утвърдилите се в тима ни имена като Митю Георгиев, Иван Ангелов и Атанас Петков. За съжаление в края на сезон 1975-76 отпадаме от “А” РБГ, но основният ни плеймейкър не напуска отбор и града, който го връща в голямата игра. Решението му е много далновидно. Само след един сезон 1976-77 в по-долната дивизия, вече под ръководството на нов треньор – Симеон Варчев и куп нови, млади съотборници, между които и новоизгряващата звезда на българският и европейски баскетбол Георги Глушков, “Лъсков” Ямбол се завръща в елита.
Последват два много силни сезона за ямболският баскетбол, през които са постигнати най-големите ни успехи за онова време. През сезон 1977-78 печелим бронзовите медали от финалния турнир за Купата на България провел се в Ямбол. През сезон 1978-79 е спечелен и първият медал от съшият благороден метал и в Държавното първенство. Всичко това едва ли щеше да е възможно ако “диригентската палка” не е била в ръцете на Иван Главов. Много от баскетболните специалистите откровено са споделяли, че с качествата които притежава мустакатият ни гард, той е надраснал времето и се е доближавал дори и до съвременните образци за модерен гард. Освен, че е “четял” отлично играта и е организирал перфектно нападението на отбора, всеобщият любимец на ямболските привърженици е бил отличен защитник и е обезвреждал напълно с играта си едни от най-добрите реализатори от разстояние като Петко Маринов, с който са имали “закачка” още при престоя си в ЦСКА и гардовете на Левски – Тодор Богданов и Димитър Шарков. Без неговите ювелирни пасове може би е нямало толкова бързо да блесне и звездата на Георги Глушков, с който оформят убийствен тандем. За повечето от съвременниците наблюдавали играта на отборът ни, това е най-силният дует в историята на ямболският баскетбол. Наред с всичко изброено до тук “Главата”, както всички в града го наричат е бил и отличен реализатор и е разбил напълно представата, че ролята на плеймейкърът трябва да се ограничи само в организация на играта. Присъствието му на терена е носило изключителна наслада на наблюдаващите го. Играел е с лекота, финес и фантазия. Всичко което е правил на игрището му е доставяло огромно удоволствие.
Наред с безспорните си лидерски качества на терена Главов е притежавал такива и извън него. Душата на компанията, човек на живота, той винаги е бил предпочитаният съотборник и приятел. Будел е и всеобщо учудване как откровеният му бохемски начин на живот не е пречил на изключителните му изяви на баскетболната арена.
След най-силният сезон 1978-79 в своята кариера Иван Главов е извикан и в Националният отбор на България за турнира “Наградата на София”. Макар и с много добри изяви в това състезания, той повече няма да облече националния екип, защото екстравагантният му начин на игра и живот не се понравя на праволинейните баскетръководители и за пореден път се оправдава правилото, че гениите остават неразбрани.
Сезон 1979-80 ще се окаже много разочароващ за Ямбол. След като не можем да задържим в отбора ни многообещаващият Георги Глушков и след като капитанът ни Иван Ангелов решава да се откаже на върха на своята кариера, отпадаме от “А” РБГ и цели 12 години оставаме извън най-добрите.
Иван Главов ще остане в Ямбол още четири сезона. През сезон 1980-81 г. заменя Симеон Варчев и става играещ-треньор. После три сезона ще игра под ръководството на треньора Христо Костов-Американеца. Главов явно не иска и не може да приеме роля в миманса. След като отборът ни не може бързо да се върне в елита и въпреки, че упорито е молен от своя бивш съотборник Иван Ангелов, който междувременно е поел представителния ни тим, да остане и да бъде лидер на един надежден млад отбор, той си заминава от града на Диана и не се завръща никога. Прибира се в родната София, но никога вече не се занимава със спорта, който го остави завинаги в сърцата на боготворящите го ямболски фенове.
Интересно е да се спомене, че в края на 2000-та година, когато се провежда анкетата за определяне на 12-те имена на баскетболисти включени в символичният отбор на Ямбол за 20-ти век, само той и Георги Глушков не играят или живеят в Ямбол. Ако галактическият център е познат в цяла България и Европа и за него са чували дори и по-младите участници в анкетата, то определено може да се каже, че името на плеймейкърът фигурира сред великите, защото е оставил незабравими емоции в сърцата на по-възрастните наши привърженици, които не го забравят въпреки, че на са го били виждали в града ни повече от 16 години. Това може само да буди огромно възхищение и респект към маестрото.
За съжаление този баскетболен гении вече не е сред живите. Ние можем да го оприличим на неговия футболен аналог – Гаринча. Иван Главов си отиде от нас сам и неразбран, не успял да надмогне своите човешки пороци.
Иван Главов е играч от "Залата на славата" на ямболския баскетбол и включен в "символичния отбор" на Ямбол за XX век. Според мнозина той е най-добрият плеймейкър, който Ямбол е имал! Играч със статут на легенда в ямболския баскетбол.
Шапки долу пред гения на "ФАНТАСТИЧНИЯТ" !
