2000, 6 ЮНИ ; ЯМБОЛ
ЯМБОЛГАЗ '92 VS. ЦСКА

НАЙ-ЕМОЦИОНАЛНИЯТ МАЧ НА ЯМБОЛГАЗ

Денят е 6 юни 2000 г. Все още никой от присъстващите 3000 души на Диана Арена, а и цялото ямболско и баскетболно общество в България не подозира, че след две години, точно на тази дата Ямболгаз за първи път в своята история ще стане Шампион на Републиката. До тогава обаче има още много време, през което отборът ни щеше да изиграе множество епични битки. Една от тях е третият решителен мач за определяне на бронзовият медалист на Държавното първенство по баскетбол - сезон 1999-2000 г. След разменени победи, резултатът в плейофната серия между Ямболгаз '92 и ЦСКА е 1-1. Последния, трети мач е на фамозната Диана Арена. След двадесет и една години чакане имаме възможност отново да се окичим с бронзовите медали. Години, през които тимът ни извървя мъчителен път. Дванадесет години в долният ешалон, където бяхме достигнали до дъното - девето място в "Б"РБГ. Последва героично влизане при "майсторите" след квалификационен турнир и няколко годишно клатушкане сред средняците в елитната ни баскетболна група. Всички в залата предчувстваха, че великият момент е дошъл и очакваха победа. Тя обаче не дойде никак лесно. Психическите и физическите сили на ямболските момчета бяха изцедени от изключително драматичните четвъртфинални и полуфинални двубой съответно срещу Велбъжд и ММ биър Черно море, в които те изиграха максимално възможния брой мачове. Пред тях обаче нямаше алтернатива. "Победа и пак победа" скандираха верните фенове. Първото полувреме от този толкова емоционален двубой бе напълно равностойно. Двата тима се оттеглиха на почивка при 44-44. Напрежението бе завладяло всички зрители в залата, но никой не искаше и да си помисли за друг развой освен победен.
Пределно мобилизирани и проявяващи за кой ли път изключително мъжество нашите пречупиха коравия си противник и напълно заслужено спечелиха мача. Той обаче ще остане в съзнанието на присъствалите не толкова с резултата и развоя си, а със сърцераздирателните минути след последния съдийски сигнал. Изпаднали в екстаз една част от феновете подскачаха и се радваха като деца, други изпращаха благодарствени молитви към небето, по-чувствителните не скриваха сълзите в очите си. Всички заедно обаче изригнаха като вулкан, когато бе връчена купата и бронзовите медали на новите герои на Ямбол.

Една дългоочаквана мечта бе достигната, спомените бяха възродени - след двадесет и една години отново баскетболният ни отбор е сред медалистите. Бурни овации и аплодисменти имаше не само към главно действащите лица в спектакъла, но и към спонсора на клуба "Овъргаз" и лично към Сашо Дончев, без които всичко това би било невъзможно.