МЕГАСПЕКТАКЪЛЪТ: "НЕПРЕКЛОННИТЕ"

Обещахме спектакъл и ви го поднесохме. Баскетболистите на Ямбол и Левски изиграха най-стойностния, най-драматичния, най-лудия и още много най-най мач в тазгодишното издание на НБЛ. Нямаше по-подходящо място в България, където да се изиграе този двубой. Теренът на Диана Арена, на който всеки сантиметър е пропит от голям баскетбол помни много великолепни мачове. Този определено попада между тях, в пантеона на най-добрите баскетболни представления гледани някога у нас. Благодарение пък на камерите на БНТ Сат , мачът стана достояние и на много българи пръснати по целия свят, от тях хиляди ямболци желаещи от все сърце победата на своя любим отбор.
Нямам намерение да описвам този сблъсък минута по минута, момент по момент. Той бе гледан от цялата нация. Искам обаче да кажа няколко думи за гладиаторите в златисто-жълто, които станаха героите на Ямбол в тази вечер.
Редно е да започнем от MVP-то на мача, от плеймейкърът ни Юли Радионов. Не си спомням в последните поне 10 сезона баскетболист да e изиграл 50 минути в един мач, без смяна, без отдих и през всичките тях да бъде най-дейният и себераздаващ се играч на терена. Юли вкара рекордните си до момента 27 точки. Ефективността му от +28 също е върхова за него през сезона и най-висока от всички играли в този кръг. Седем асистенции и шест борби допълват неговата великолепна игра. Бурните аплодисменти, с които бе изпратен означават, че за пореден път ямболци оценяват харизмата, която притежава това момче.
Играчи понатрупали годинки ги наричаме ветерани. Когато обаче те играят с младежки дух и заразяват с ентусиазъм по-младите си съотборници, а от всяко тяхно действие на терена проличава висш професионализъм ги наричаме само с една дума – майстори. Двадесет точки, 5 борби и ефективност от +24 , най-висока за него през сезона са сухата статистика на нашия майстор – Левен Белберов. Ключовите му отигравания в най-важните моменти помогнаха на Ямбол да се измъква от трудни ситуации. Негово е и най-атрактивното изпълнение на вечерта.
Капитанската лента се дава на най-преданият, на най-сърцатият, на най-непреклонният, на този който предава облика на един отбор. В тази януарска вечер ямболския отбор имаше играч, който притежава всички от изброените качества, истински капитан. Станислав Говедаров остави водещата роля на другите герой, но в най-драматичните мигове, застанал зад линията за изпълнение на наказателни удари не трепна, като че ли казвайки ни: „Tози мач няма да го дам”.
Павел Маринов, това момче като че ли още не осъзнава какъв талант притежава. Най-силните му минути бяха след отстраняването на Димитър Ангелов. Каква символика. Единият, който отдавна е влязъл в сърцата на ямболските фенове, най-любимото наше момче като че ли вече има достоен наследник, постепенно, но трайно заобичан от преданите си съграждани. Деветте рекордни асистенции на Павел в този мач, показват и за неговите комплексни качества.
Още един от младите в Ямбол бе със съществен принос за великолепната ни победа. Стоян Петков със сигурност не е нашият най-техничен, най-резултатен и ли талантлив играч, но притежава нещо, което е по-важно от това – баскетболно сърце. Овладените 12 борби са негов рекорд за сезона, а това че са спечелени срещу превъзхождащи го в ръст, мощ и сила противникови „звезди” С.Георгиев, Д.Коул и Г.Чековски показват, че на този мъжкар може да се разчита.
Един чужденец разбра в този мач, че да играеш за Ямбол е голяма привилегия. Златко Гоцевски осети атмосферата на фамозната арена и фанатично подкрепящи те го хора от трибуните и му стана ясно, защо завърналият се в Ямбол Нинослав Тмушич заряза всичко само и само да играе край Тунджа.
Както подобава на едно класическо, стойностно представление то трябва да завърши впечатляващо, а това могат да го осигурят само най-великите актьори. Тези, за които е създадена пиесата, в нашия случай баскетболната игра. Има мъже, които и придават магията и очарованието. Такива са повечето от горе споменатите имена, но Ямбол има герой, който едва на 21 години нашите фенове го увековечиха в „залата на славата” на богатия на традиции ямболски баскетбол. Разбира се, че става дума за Димитър Ангелов. Такива като него в българският баскетбол са малцина. Те са силно недолюбвани от противниците, защото само с омраза и злост може да им се противопоставят незначителните, но за сметка на това са боготворени от своите. Двадесет и три точки в противниковия кош и то само за 20-т минути игра, не за това обаче иде реч. Трябва да се знае, че такива като него са предопределени за главната роля. Те пълнят залите. Заради тях бият в ритъма на баскетбола детските сърца и никой не може да им отнеме тази привилегия, защото сами са си я извоювали. Още по-малко това могат да направят тези, на които им е уредена ролята само на суфльори в представлението.
За един баскетболен спектакъл разбира се са нужни два отбора. Поздравления за момчетата и треньорите на Левски. Те показаха, че са най-стойностният отбор в НБЛ. Бореха се до края. Показаха характер, майсторство и най-вече уважение и спортсменско поведение. Неща, които са характерни за най-добрите. Желаеха силно да победят и нямаше да е незаслужено, ако това се бе случило. За тяхно съжаление обаче това бе вечерта на Ямбол и техните привърженици.
За тези малки, големи и още по-големи момчета и момичета изпълнели трибуните на „Диана”, ПОКЛОН!. Думите са излишни. Няма другаде по-голяма симбиоза между поддръжници и отбор. Хиляди сърца и умове желаещи едно, мислещи за едно – Ямбол, обичаме те!
Спомням си преди два месеца как управата на баскетболният ни клуб организира вечер за ямболския баскетбол. Имаше много притеснения да ли замисълът и ще се осъществи. Получи се, благодарение на много ямболски бизнесмени, повечето от които в никакъв случай не могат да се нарекат класически богаташи. Те повярваха в отбора, а този мач показа, че не са били подведени. Без вас, няма как да се получават нещата. Дано бъдете повече.
На няколко пъти преди този мач в изказвания пред медиите, старшията на Ямбол споменаваше една максима, която е и мое верую. Тя гласи, „няма невъзнаграден труд”. Така е! Потвърждението и е на лице. Иска ми се тези три думи да бъдат пътеводител за многото, предимно млади хора, присъствали на този мач. В живота има победи и загуби, възход и падения, но смисълът му е в ТРУДА. Труд, вяра и още едно много важно нещо е необходимо, хора стоящи зад вас, които да подкрепят добрите ви помисли. Нека всеки ги намери, както ямболският баскетболен отбор, отдавна е намерил своите!

Честито, Ямбол!