ИВАН АНГЕЛОВ - СЛАВНИЯТ КАПИТАН НА ГОЛЯМ ОТБОР

Иван Ангелов е роден на 21 септември 1946 г. в Ямбол. Започва да се занимава с баскетбол на 14 години, през 1960 г., като ученик в ямболското училище ”Атанас Кожухаров”.
В детските си години той обича да бяга след футболната топка. Като седмокласник, високият на ръст пионер привлича вниманието на учителя Николай Манев. Наблюдавайки структурата му и някои негови движения в часовете по физкултура той преценя, че това момче може да стане добър баскетболист и малкият Иван заменя футболната топка с баскетболната. Играта под коша му се нрави и той става един от най-ревностните млади състезатели.
В гимназията играта му на добър и надежден баскетболист не остава незабелязана и от другите специалисти. По това време първият щатен треньор в Ямбол Иван Стоянов търси попълнения за представителния мъжки отбор на „Н.Лъсков“. Той редовно наблюдава градските и окръжните първенства. Средношколецът Иван Ангелов става един от неговите избраници. Още тогава, макар и все още в юношеска възраст, той бързо разкрива своите големи възможности. Първият му сезон в мъжкия отбор е 1964-65, а съотборници на младока стават авторитетни баскетболисти като Велчо Петров, Васил Арапов и Добри Русев, които преди 3 години за първи път класират “Лъсков” Ямбол в А ”РБГ” /провинциална/. Позицията на която играе Иван Ангелов е атакуващ гард и леко крило. Освен с отличната си стрелба от разстояние, той се слави и с отличната си игра в защита и на турнир в Сливен е обявен за най-добър в този компонент от играта. В годините на своята зрелост е един от най-добрите защитници в групата на майсторите. Това го потвърждава и съотборникът му, а впоследстие и негов треньор Симеон Варчев. Спомням си, казва Варчев, годината 1970. На финалите за купата на Народна република България отборът на „Балкан“ Ботевград беше най-добрият и спечели ценния трофей. Спомням си и друго. Тогава един от най-изтъкнатите състезатели на ботевградчани бе Богомил Чанев - типичен реализатор, но в двубоя на Балкан с „Н.Лъсков" Ангелов така го измъчи, че Чанев успя да вкара само две точки.
През първият си сезон при мъжете 1964-65 Иван Ангелов играе в Б ”РБГ”. След два сезона обаче отборът ни влиза отново единната "А" РБГ, не без отличните изяви на младия баскетболист. Трябва разбира се да се отбележи, че промоцията ни за елита не идва никак лесно и само обединението на “Чавдар” и ЦСКА позволява това да стане реалност.
Иван Ангелов играе за “Лъсков” цели 15 сезона между 1964-1979 г., като само през две от тези години ямболският отбор не е играл в А ”РБГ” (1964-65 и 1976-77 играем в "Б" РБГ). През сезони 1965-66 и 1968-70, общо 3 играем във втора "А" РБГ. Това е един от най-успешните периоди за нашия баскетбол, а Ангелов е незаменим състезател за тима ни. Предполага се, че той е изиграл над 550 официални мача единствено с екип на “Лъсков”, като четири сезона и половина в периода 1974-76 и март 1977-79 е негов капитан.
Популярният ни баскетболист може би нямаше да има удоволствието да бъде първия капитан на ямболски баскетболен отбор стъпил на стълбичката на медалистите. Преди започването на сезон 1976-77 баскетболни чиновници решават, че само двама играчи над 27 години могат да бъдат картотекирани в отборите за официални състезания. По този начин 6 месеца са загубени за кариерата на Иван Ангелов, а баскетболните фенове не могат да се наслаждават на интелигентната му игра. Това правило е абсурдно и бързо се променя. Така още през втория полусезон, в началото на март 1977 той не само е върнат в отбора, но е избран и за негов капитан. Ямболският "Лъсков" става първи в Б "РБГ" и в последвалия квалификационен турнир печели промоция за елита.
Иван Ангелов е капитан на един славен отбор и има огромното удоволствие да вдигне купите спечелени за трето място в турнира за Купата на България през 1977 г. провел се в Ямбол и в Държавното първенство през 1979 г. Едва ли е имало по-щастлив състезател в ямболския отбор, когато на почетната стълбица на победителите в зала „Фестивална" - София купата на бронзовите медалисти е вдигната от Иван Ангелов. До него на стълбичката са капитаните на “Левски-Спартак” и ЦСКА. Благодарение на тези успехи Ангелов става “Майстор на спорта”.
След спечелването на бронзовите медали през 1979 г. маестрото слиза от подиума, на върха на своята богата и успешна кариера когато е на 33 години. През последните три сезон той предава големия си опит на своите млади съотборници Георги Глушков, Георги Станков, Георги Ковачев и др.
За неговия характер могат да се разкажат много неща, но най-ценното си остава, че е човек с много доброта. С отлични другарски обноски към колегите си. Съзнателен в изпълнение на професионалните си задължения. Животът му така се е свързал с баскетбола и с отбора, че е готов винаги всичко да направи. Така например, след шестмесечно прекъсване на спортната си кариера, когато е бил поканен отново да помогне на отбора, на който той е отдал младостта си, не се поколеба. Прекъсва учителската си дейност и се притича на помощ. Той е състезател, който, много умело извършва прехода на поколенията в ямболския баскетбол. Успява да се присъедини към младите и да им окаже помощ. Едва ли би имало по-подходящ човек с толкова положителни качества за осъществяването на тази трудна дейност - смяната на едно поколение с друго. Това всичко Иван Ангелов извършва много добре и с разбиране. Треньорът Симеон Варчев споделя: "В отбора той играе много важна роля. Когато виждам, че положението става опасно, тогава на терена влиза Иван Ангелов. Със своя опит, бавно и методично успява да наклони двубоя в полза на „Лъсков“. Голям е приносът му за спечелването на срещи и на чужд терен".

Разбира се голямото баскетболно сърце на Иван Ангелов не може да остане без магията на любимия му спорт. Почти веднага след приключване на състезателната си кариерата той става треньор на подрастващи в Ямбол. Неговия интелект му позволява бързо да се адаптира към новото поприще и само 2 години откакто се е отдал на треньорска кариера извежда отбора на юноши младша възраст на “Тунджа”-Ямбол до шампионска титла. Първенството се провежда в Хасково, а надиграния отбор на финала е “Спартак”-Плевен, с едно много силно поколение. Годината е 1982. Мача е много драматичен, но е спечелен с кош от центъра със сирената на многообещаващия млад ямболски баскетболист Юлиян Аладжов. След две години, същия този отбор воден от Ангелов става 3-ти на първенството при юноши старша възраст в Русе. Тези успехи довеждат до това, че Иван Ангелов поема мъжкия отбор на Ямбол като повечето от неговите възпитаници преминават в него. Иван Ангелов е треньор на мъжете два сезона 1984-1986. След този период той става учител по физическо в езиковата гимназия в града ни и тренира училищните отбори. През 2003 става шампион на България с отбора на ГПЧЕ ”Васил Карагозов”-Ямбол на училищната спартакиада.
Въпреки, че остава извън големия баскетбол, той не изгубва своите треньорски умения, като непрекъснато усъвършенства своите познания. Тези години по-късно ще се окажат, че на са били пропилени, защото предава уменията на сина си – Димитър Ангелов. Именно той е първия треньор на бъдещата звезда на българския баскетбол.
През сезон 2000-01 Иван Ангелов става асистент треньор на Иван Чолаков в “Ямболгаз” и печели сребърните медали от Държавното първенство.
През 2003-04 е треньор на дублиращия отбор на “Ямболгаз”, като класира отбора на 3-то място в първенството.
В края на сезон 2012-13 се налага да води отбора на Ямбол като старши треньор за няколко мача от редовния сезон и в три мача от плейофите.

Майсторът на спорта Иван Ангелов е спортист за когото могат да се разкажат само хубави неща. Честен, всеотдаен, готов винаги да се бори за победата на отбора. Такова е сърцето на този незаменим баскетболист.

Въпреки, че няма сигурна информация за точния брой мачове изиграни от него в българското първенство, той със сигурност е баскетболистът с най-много двубои за Ямбол в "А" РБГ от романтичния период на отбора (предполага се, че са близо 450).

МС Иван Ангелов е играч от "Залата на славата" на ямболския баскетбол. Включен в "символичния отбор" на Ямбол за XX век. Един от най-уважаваните и харизматични личности в ямболския баскетбол.
Играч със статут на легенда за ямболския баскетбол.