МАРИЯНА ИВАНОВА - ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ НА ЯМБОЛСКИЯ БАСКЕТБОЛ

Марияна Иванова е едно от „златните момичета“ на Цанка Варчева. Треньорката обикаля по училищата, за да търси попълнения за своята група, когато попада на родената на 31 октомври 1962 г. в Ямбол петокласничка. „Започнахме от нулата, но имахме амбиции. Една част от момичетата в новосъздадения отбор имаха опит при треньора Николай Манев, но аз бях начинаеща. Спомням си първото си републиканско в Кърджали. Бяхме по-малки от другите с една година и на това състезание разбрахме, че ни чака много работа, ако искаме да настигнем съперниците си. Но всички идваха да ни гледат и да ни снимат, защото Варчева държеше да играем с червени пандели и с бели чорапи или обратно - с бели пандели и с червени чорапи, с еднакви прически, с плитки. Казваха: „Това е отборът на „Лъсков“-Ямбол, с най-кра­сивите момичета. “

Зареждат се дни на сериозна подготовка и окомплектоване на младия отбор. „Прекарвахме летата по лагери и спазвахме казармен режим. Така още на следващата година станахме едни от най-добрите в България, макар да не бяхме тим от спортно училище, с какъвто можеха да се похвалят Търново, Бургас, Пловдив и Русе. След конкурса „Висок баскетболист“ при нас дойдоха Живка Койчева, Елка Иванова и Соня Проданова. Не бяха пипвали топка, но ръстът, знаеш, е основен фактор в баскетбола. Получи се силен и много добре окомплектован отбор. “
Когато през 1978 г. финалите на Републиканското за момичета (девойки-младша възраст) се провеждат в Ямбол, състезателките на Цанка Варчева печелят шампионската титла. „Спомням си, че играехме на площадка „Комсомолец“ (днешните тенис кортове в парка), когато времето беше хубаво, а при дъжд - в препълнената зала „Диана". Избраха ме за най-добър реализатор, получих „повиквателна“ и за националните отбори при подрастващите. Повторихме отличното си класиране и през 1980 г., но вече в по-горната старша възраст, финалите отново бяха в Ямбол. Атмосферата в залата мога да определя само с една дума - уникална. През същата тази 1980-та участвахме и в женската „Б“ група, нищо, че бяхме девойки. Класирахме се първи в Южната втора дивизия и отидохме на квалифакации за елита. Спомням си как в зала „Сливница" в София изненадващо победихме всички отбори и си спечелихме правото да играем в „А “ група. Но мен ме приеха студентка във ВИФ, Живка Койчева я взеха в „Софстрой" София, някои момичета заминаха да учат в Бургас и отборът се разпадна“ .
От годините в Ямбол пази много спомени. „Варчева ни водеше тренировките, Симеон помагаше за финалните първенства. Много се държеше на дисциплината. Спомням си как след една загуба от по-слаб отбор на републиканско първенство, треньорите ни накараха след мача да обикаляме площадка „Комсомолец“ - 30 или 50 обиколки. Тогава не можеше да се възразява на наставниците. На следващия ден ни предстоеше тежка среща. Докато тичахме, си мислихме как ще играем с мускулна треска. Имаше ред, но ни научиха на много неща. В Ямбол за първи път видяхме учебник по баскетбол. Варчев го донесе, беше италиански. Всички се впечатлихме от илюстрациите, които показваха елементите на баскетболната игра. Били сме в 5-6 клас и се радвахме на такива неща. Тогава нямаше интернет и всяка нова информация ни беше интересна. “
Кариерата на Марияна Иванова продължава в „Академик“-София (1980-84), с чийто състав под ръководството на Нейчо Нейчев завоюва шампионска титла през 1982 г.
След това седем сезона играе за "Локомотив" София (1984-91). Там става 2 пъти вицешампионка (1985, 86) и два пъти е трета (1987, 90).
Като национален състезател в периода от 1980 до 1989 г. участва в седем Балканиади, две световни (1983 в Бразилия 6-то място и 1986 в СССР 7-мо място) и четири европейски първенства (1983 в Унгария 2-ро място, 1985 в Италия 2-ро масто, 1987 в Испания 9-то място и 1989 във Варна 3-то място), както и на паралелната олимпиада в Москва (през 1984 г . като отговор на предишна реакция от страна на САЩ и някои държави от Западна Европа, страните от бившия социалистически лагер бойкотират игрите в Лос Анджелис, организирайки алтернативни такива, наречени „Дружба - 1984“) и Игрите на добра воля в руската столица през 1985 г. Двукратна носителка на Купата на България с "Марица" Пловдив през 1996 и 1997, три пъти шампион на Балканите, Марияна Иванова е печелила всички видове медали от държавното ни първенство. Най-добър реализатор в Републиканския шампионат през сезон 1982-1983 г.
Заслужил майстор на спорта от 1985 г.
От „Академик“ София преминава в „Локомотив“ София, където играе седем сезона. „С „Академик“ сме печелили и второ (1981), и трето (1983) места. С „Локомотив“ нямам шампионски приз, само сребърни и бронзови медали. Докато бях в отбора, към състава се присъедини и най-добрата по това време българска баскетболистка Полина Цекова, която след това игра и в женския вариант на НБА. През 1989 г. скъсах ахилес и останах малко разочарована от отношението на „Локомотив“ към моето възстановяване. Реших, че искам да напусна клуба, но законът не позволяваше на български състезатели да играят в чужбина до навършването на 29 години. Изчаках да стигна тази възраст, като изкарах още един сезон в „Академик“ - София, след което заминах за четири сезона в Израел и от 1991 до 1995 г. играх с екипите на „Апоел“ Гиват - Хаим; „Макаби“ Рамат-Хен и „Бней-Юда“ Тел Авив.Там два пъти станах най-добър реализатор на шампионата.“
На 34 години Марияна се завръща в България и помага на наставника Тодор Ненов в пловдивския „Марица“ като спаринг-партньор. „Първо искаше да ходя само на тренировките, после ме помоли да играя в домакинските мачове. Крастата си е краста, не можах да му откажа. Неусетно изкарах четири сезона (1996-2000). Там завърших спортната си кариера. “
От 2001 г. Марияна Иванова е преподавател по физкултура в Пловдив където и до момента учи децата на любов към спорта и играта.

Марияна Иванова е баскетболистка от "залата на славата" на ямболския баскетбол. Двукратна шампионка на България с девическите отбори на "Лъсков" Ямбол 1978 и 1980 г.
Участничка на две световни и четири европейски първенства с Националния отбор жени на България.
Шампион на България с "Академик" София 1982
Заслужил маистор на спорта - единствената с това звание баскетболистка от Ямбол.

Използван е и материал от книгата издадена от РИМ Ямбол - Пътят: хроника на ямболския баскетбол /1924-2015/