ЮЛИЯН РАДИОНОВ - ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ Е ДА ИМАШ ТАКЪВ ИГРАЧ

Юлиян Радионов е роден на 1 юли 1979 г. в Бургас. В морския град прави и първите си стъпки в баскетбола, когато е на 11 години. Спортната му кариера тръгва от родния му клуб „Черноморец“, за да облече по-късно екипите на „Спартак“ Плевен, „Черно море“ Варна, „Лукойл-Академик“, „Левски“ и Ямбол. Минава през състава на националния тим U20 и под ръководството на Дарин Великов, през 1999 г., участва в европейски квалификации в Италия. Именно след доброто си представяне там, е забелязан от Петко Маринов и той го включва в мъжкия отбор на страната ни. Гардът ни дебютира с националния тим на турнира за „Наградата на София“. Участва на Европейското първенство през 2005 г. Радионов е трикратен шампион на България с „Лукойл Академик“ и четири пъти носител на Купа България (веднъж с „Черно море“ Варна, останалите отличия са отново с „Лукойл Академик“). За цялата си състезателна кариера има една единствена индивидуална награда - за най-много откраднати топки. Два пъти получава наградата за етичен треньор на името на Румен Пейчев като наставник на Ямбол. Има 120 официални мача за градския ни отбор като играч. В 57 срещи е водил състава ни като старши треньор. Единственият наш състезател след сезон 2002-2003 с положителен баланс победи/изиграни мачове. Определеният за един от най-виртуозните в родното първенство плеймейкър е любимец на ямболската публика, която се наслаждава на интелигентната му игра през четирите сезона, в които носи екипа на Ямбол (2009-13). Носител на бронз с тима на града ни (сезон 2010-11 и 2011-12). В момента Юлиян Радионов живее и работи в Япония, но с удоволствие отдели време да ни разкаже накратко за първите си стъпки в баскетбола, за хубавите и трудните си моменти като треньор и състезател в Ямбол.

Започнах да тренирам организирано баскетбол на 11-годишна възраст при Радостин Иванов в Бургас. Бях в пети клас и само няколко месеца преди да вляза в залата, се занимавах с футбол. Стадионът на Черноморец" се намираше далеч от дома ми. Един ден, когато се прибирахме с майка ми след тренировка, тя ме заведе в залата да видя заниманията по баскетбол, въпреки моето нежелание. Наистина обичах да играя футбол и както споменах, бях се заел сериозно от няколко месеца с това. Родителите ми са се занимавали с баскетбол. Бяха ме научили на основните фундаменти на играта. Така че бързо се преквалифицирах и продължих с баскетбола. До ден днешен не съм се занимавал с друго. Всички треньори, с които съм работил, на всички нива, през които съм минал, са оставили отпечатък и са ми помогнали да се изградя като професионален състезател и като личност.
През 2013 г. имах честта да стана треньор на отбора на Ямбол, което бе поводът да се откажа от активна състезателна кариера. Този период беше за мен и край, и ново начало от другата страна на игрището, като треньор, а наградите ми като наставник бяха наистина много ценни за мен. Две години бях начело на тима и след това потърсих реализация в чужбина.
Имам много спомени от Ямбол и в двете ми амплоа, свързани както с хубави моменти, така и с трудности. Естествено, с времето лошите спомени избледняват. Ние с Ямбол, не успяхме да станем шампиони, но бронзовите медали, които спечелихме, бяха много ценни за нас. Имахме подкрепата на невероятната публика и баскетболната общественост в града, която освен всичко, прояви разбиране и прие третото ни място, като шампионско, защото разбираше достатъчно добре ситуацията и знаеше, че това е голям успех, за което аз и съотборниците ми ще сме вечно благодарни и признателни. Истината е, че успяхме да направим колектив, да създадем едно ядро от български играчи и когато към тях прибавихме и сполучливи трансфери на чужди състезатели, нещата се получиха. Това се случи в сезон 2011-12 - най-силният от общо четирите ми прекарани в Ямбол. Смятам, че успяхме да изградим собствен стил и да играем добър и колективен баскетбол, нещо все по-рядко срещано напоследък. Радвахме се на огромната подкрепа на обществеността и почитателите на играта в Ямбол. Като незабравим спомен бих посочил домакинската победа над „Лукойл Академик“ стат | видео , в същия сезон, която лично за мен беше много сладка и ценна. Първо, защото Ямбол нямаше победа над столичния тим от много дълго време и второ, защото имаше много странно стечение на обстоятелствата за мен в личен план. В седмицата преди мача, Иван Чолаков ме изпрати на преглед, тъй като имах проблем с крака, който се задълбочаваше и воденето на здрав тренировъчен процес ставаше все по-трудно и по-тежко. Лекарят ми даде две възможности. Можех да избера оперативна интервенция, която щеше да реши проблема със сигурност, но възстановяването щеше да отнеме около 7 дни. Това означаваше да пропусна домакинството на Лукойл Академик, но да бъда готов за следващия кръг - гостуване в Ботевград, което беше много важно за класирането преди плейофите. Вторият вариант беше да ми се правят редовно специални превръзки, дори два пъти дневно, но нямаше сто процентова гаранция, че ще ме изправят на крака. Започнахме с терапията и отидох в залата да разговарям с Чолаков да вземем решение. Той вече беше информиран за вариантите. След кратко разискване, се спряхме на оперативната интервенция, за да съм сигурен за така важния мач с Балкан. Странно разминаване с лекаря, извикан по спешност същия ден, промени ситуацията и в крайна сметка, след няколкодневно лечение с превръзки, бях пълноценен и в двата мача. Успяхме да спечелим, което ни гарантира 3-то място, преди плейофите. Така и не разбрах какъв беше спешният случай, който осуети операцията.. а може би се досещам (усмихва се).

Юлиян Радионов играе за Ямбол четири сезона (2009-13). Старши треньор е на наши отбор два сезона (2013-15). Играч от „залата на славата“ на ямболския баскетбол. Един от най-харизматичните и обичани от нашите фенове баскетболисти играли за Ямбол.
Двукратен бронзов медалист с екипа на ямболския отбор през сезони 2010-11 и 2011-12.

НАЙ-ДОБРИТЕ АСИСТЕНЦИИ НА ЮЛИЯН РАДИОНОВ

Използван е и материал от книгата издадена от РИМ Ямбол - Пътят: хроника на ямболския баскетбол /1924-2015/