ВАЛЕНТИН РЕВАНСКИ - ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ НА БАСКЕТБОЛНИЯ КЛУБ

ВАЛЕНТИН РЕВАНСКИ е роден на 25 май 1972 г. в Ямбол. Избран е за президент на БК „Тунджа" на 30 януари 2009 г. поемайки поста от Добрин Кючуков. По времето на мандата му мъжкият отбор на града ни е двукратен бронзов медалист в елитното първенство на България през сезон 2010-11 и 2011-12. В този период силно се представят и детско-юношеските формации на БК „Тунджа“. Безспорно, една от големите заслуги на Ревански е постигнатото споразумение между треньора и президент на баскетболен клуб „Тигър“ Здравко Янчев и ръководството на БК „Тунджа“, за обединение на детско-юношеските школи на двата клуба, което е голям плюс за развитието на баскетбола в град ни и въобще за ямболския баскетбол.
По време на първият изключително успешен мандат на Валентин Ревански 2009-2013 Ямбол на два пъти стана бронзов медалист от първенството в НБЛ. Бе домакин на финалния турнир за купата на България (2010) и Мачът на звездите през 2011.
Въпреки, че не искаше да се кандидатира за втори мандат като Президент, но на база успешният първи мандат, той бе убеден от УС да остане на чело на Клуба и бе преизбран на отговорния пост през 2014 г. за втори мандат (2014-2018). В този период с Президент Валентин Ревански Ямбол за втори път прие мача на звездите през 2015, като това беше един от начините да се отбележи 70-годичнина от съществуването на нашия клуб. Ревански реално се оттегля от ръководната длъжност през 2016 г. като в следващите две години до изтичане на мандата му клуба се управлява от пълномощник в лицето на Иван Чолаков. На местните избори през ноември 2019 Ямбол му гласува доверие и го избира за кмет на града ни.

Г-н Ревански, Вие самият сте бивш баскетболист. Тренирали сте при една от легендите на играта в града ни - Димитър Георгиев. Разкажете ни как се запалихте по баскетбола.
Искам само да допълня, че освен при Димитър Георгиев, също така две години съм тренирал и при наставника Спас Каридов. Той също е известен баскетболен треньор, който беше ръководител и на женския ни баскетболен тим, докато имаше такъв.
На въпроса Ви за баскетбола, ако трябва да бъда докрай откровен, една от основните причини да се запиша в спортното училише беше, че през тези години моето семейство страдаше много от финансова гледна точка и живеехме бедно. Тогава родителите ми разбраха, че в спортното училище в Ямбол има безплатна храна, както и безплатна екипировка. Те решиха, че е най-добре да се възползвам от всички тези предимства и да се запиша там. Още повече, аз бях високо и слабо момче, предразполагащо развитие в няколко вида спорт. В интерес на истината, когато отидох да се записвам и до ден днешен си спомням, че го направих в зала „Диана “ като предпочитанието ми тогава беше да спортувам волейбол, понеже този спорт го бях практикувал като малък. Моят баща беше бивш волейболист и той ме научи на доста неща от волейбола, но тъй като такава дисциплина тогава не съществуваше в училището, за да успея да вляза в него, аз избрах друг спорт, а именно - баскетбол. Така започнах да се занимавам с тази игра без да имам дори и най-бегла представа за нейните правила. Знаех само това, което бях гледал по телевизията, но с течение на времето се запалих и видях, че това е една игра, в която се изискват изключително големи умения и освен физически качества, трябва да има отборна игра и уважение, както към своите съотборници, така и към противника. Нужна е още изключително бърза мисъл и вземане на бързи решения по време на играта, ако искаш да бъдеш успешен в нея.
На ръст бях висок, но слабата ми страна беше моята физика и дори мога да кажа, че заради това нямах възможността да участвам в определени състезания. След 6-ти или 7-ми клас, когато понатрупах малко повече килограми, това се промени и започнах да взимам активно участие във всички баскетболни срещи на отбора в спортното училище в град Ямбол.

Ямбол е баскетболен град, в този спорт винаги са се гонили високи цели. Кои бяха най-големите предизвикателства пред Вас, след като поехте клуба?
От опита, който имам, определени решения трябва наистина да се взимат много бързо, зашото както в бизнеса, така и в обществената работа, с която се занимавам сега, побеждава не по-силният, а по-бързият. Понякога обаче е необходимо определени казуси с голяма тежест, да се премислят много добре, да се прави консултация с поне няколко професионалисти по съответната тема на казуса, да анализираш техните мнения и на базата на това в крайна сметка да вземеш правилното решение. Аз винаги с ъ м се вслушвал в хората от екипа, с който съм работил. Това се е случвало и в баскетбола, и в бизнеса, както и в моментната обществена работа, която изпълнявам. Това за мен е изключително важно.

Лесно ли се гради авторитетът на един спортен клуб и каква е цената на успеха?
След като бях поканен да поема баскетболния клуб, мислех, че това ще е една обикновена и рутинна работа, която няма да изисква голяма енергия от моя страна, но когато навлязох по-навътре в организационната работа на клуба, както и в спортно-техническата такава, се оказа, че това няма да е толкова лесно, колкото си представях първоначално. Трябва да се отбележи, че 6 години преди аз да поема отбора, не бяха печелени никакви медали или призови места, което е в разрез с традициите на баскетбола в Ямбол и допълнително усложняваше обстановката. Оказа се, че за да е успешен отборът, не е нужно само и единствено да бъде финансово обезпечен, което по това време се осъществяваше с помощта и на общината, както и с мои лични средства, плюс още средства от различни бизнесмени, както и хора от управителния съвет, за което съм им изключително благодарен. Все пак, въпреки това, се изискваше още много работа и много постоянство. Мога да дам като пример, че през всички тези години, докато бях Президент на баскетболния клуб, с изключение на последната година или две, не е имало баскетболен мач, независимо дали е бил гостуващ или домакински, който да съм пропуснал. В повечето случаи дори бях там с моето семейство. При всяко положение за спортистите и треньорите е важно да видят, че имат подкрепата и съпричастността на ръководството на отбора. Така при всеки един двубой те се раздават още повече на терена. Заотбелязване е и нещо друго. При една голяма част от срещите в този период, редом до тима, пътуваха и голяма част от баскетболните привърженици, което допълнително дава стимул на играчите в гостуващите мачове, които от своя страна са изключително важни за успеха на всеки един отбор.

Смятан сте за един от най-успешните баскетболни президенти в Ямбол. По време на вашето управление мъжкият ни тим на два пъти завоюва бронзовите медали в Държавното първенство.
В отбора на Ямбол съществуват големи традиции и където се е говорило за нашия град, винаги се е споменавало и за успехите на ямболския баскетбол, особено за шампионската титла, когато единствен спонсор на отбора беше „Овергаз", но това беше много назад в годините. Успехът, който ние постигнахме, а именно в две поредни години да сме на трето място, показва, че първата година завоюването на това отличие не е било случайност, а плод на една правилна работа с отбора, както и на правилна селекция, и че абсолютно всички са били съпричастни с отбора и са помагали, кой с каквото може, разбира се, като започнем от ръководството, минем през състезателите, треньорите, публиката и абсолютно всички. Може и да пропускам някого случайно, но ще отбележа, че целият град живееше с успехите и естествено, със загубите на нашия баскетболен отбор. Аз мисля, че нещо, което на пръв поглед изглежда първостепенно, са финансите. Един професионален клуб трябва да бъде финансиран, но това по никакъв начин не е основната част на успеха. За мен той идва, когато има ясни цели и те се преследват с постоянство, дисциплина и много труд.

Кой е най-щастливият Ви момент начело на клуба?
Ако трябва да степенувам важните моменти, докато бях начело на клуба, ще кажа, че за мен имаше три много щастливи мигове.
Първият дойде по време на първата година, когато взехме бронзовия медал. В една от гостуващите срещи, която беше решаваща за спечелването на медалите, победихме Рилски спортист в тяхната зала. Последните минути от срещата бяха наистина много вълнуващи, както и много правилно изиграни от нашия отбор. В този момент аз разбрах, че няма възможност ние да не грабнем този приз. Отборът тогава беше добре подготвен, както физически, така и психически. Разполагахме и с отлични играчи, което ни даде възможността да го направим.
Вторият миг дойде, когато взехме самия първи бронзов медал. Най-щастливият момент обаче се осъществи, когато спечелихме и втория поред бронзов медал. По този начин показахме, че само за три години успяхме да свършим толкова много работа, която даде своите добри резултати. Въпреки всичко, искам да отбележа, че винаги едно от най-любимите ми неща беше да виждам зала „Диана" пълна с фенове, подкрепящи отбора. Мога смело да кажа, че шестият играч на терена бе винаги публиката. С печелването и на двата медала съвпадна с рождения ми ден тогава . Бих казал, че тези успехи, независимо дали имаш друг личен празник или не, винаги биха били един невероятен подарък, за когото и да било. Те, също така, бяха подарък и към всички, които обичат спорта в Ямбол.

А най-голямото Ви разочарование?
Най-голямото ми разочарование, ако трябва да бъда напълно откровен, дойде непосредствено след спечелването на втория медал. Тогава бях информиран от треньора на отбора Иван Чолаков , че тогавашното ръководство на общината е решило да намали със седемдесет хиляди лева бюджета на клуба. Това ми даде ясен знак, че на тях не им е приятно баскетболният клуб, под мое ръководство, да жъне такива успехи. Не искам да крия, че до тогава, за тези три години от стъпването ми в длужност съм инвестирал много лични средства от семейния бюджет. Разбира се, това не съм го правил само аз. Много други хора, също като мен, даваха от личните си средства, за което отново искам да им благодаря. В един такъв момент, когато видиш, че партньорът ти отсреща не желае успехи и го заявява по един недиректен начин, за мен стана ясно, че тогавашното ръководство на община Ямбол не иска представителния тим на мъжкия баскетбол да има успехи.

Има ли бъдеще ямболският баскетбол?
Лично аз смятам, че той има голямо бъдеще, особено с треньорския екип, който е много важен за всички формации на отбора, като започнем от юношите и стигнем до мъжкия тим. Ямбол е доказал, че тук се раждат изключително перспективни играчи, които трябва да се развиват правилно. Това обаче няма как да се случи само с доза чист талант. Трябва още много работа и труд. Без тях не би могло да се достигне високо спортно майсторство. Затова, както един приятел ми каза, хубавото ни е в кърпа вързано. Това означава, че ние имаме много талантливи деца, но трябва да има и добри треньори, които да ги превърнат в завършени баскетболисти.
Именно заради това аз мисля, че Ямбол има бляскаво бъдеще в баскетбола. Успехите в юношеските формации доказват това в пълна сила. Ако погледнем глобално България с 28-те области, то само една от тях да бъде на върховите места и то в две отделни възрастови групи, е меко казано голямо постижение, доказващо, че няма нищо случайно в работата на треньорите, както и талантите които участваха в тези успехи.
Така че, както казах, ние имаме бъдеще, но трябва да се придържаме здраво към целите си, да не ги изпускаме и да вървим само напред, както и да работим правилно.

Какво бихте пожелали на отбора?
На младите баскетболисти на Ямбол, от най-малките до батковците, които са на по 19 години, искам да кажа, че съм изключително впечатлен от тях като състезатели. Това, което искам да им пожелая, е да имат постоянство и желание да се развиват. Трябва да знаят, че това никога няма да бъде напразно. Първо , те ще имат огромен шанс да станат професионалисти на много високо ниво и второ, дори и да спрат да се занимават с баскетбол в един момент, ще развият такива качества, че и в живота при старт, например на собствен бизнес или започването на някаква работа, няма да има нещо, което да ги изплаши. Поне към този момент не мога да се сетя за баскетболист, който да не е успял да се реализира и в живота.
На мъжкия представителен отбор пожелавам да обърнат внимание на младите ямболски баскетболисти. Ако те имат качества, нека да бъдат налагани и да им бъде дадена възможност да играят, защото след няколко години те ще бъдат най-важните попълнения за тима. Аз самият виждам как всяка година от подрастващите отбори има изключително талантливи деца, които имат място в отбора на големите. Разбира се, искам да пожелая на представителния тим да има успешен сезон, да се предпази от контузии и да влага много усилия в тренировките. Нека, също така, да дават всичко от себе си в мачовете, които предстоят в шампионата. Надявам се да заемат едно наистина добро класиране през следващите години.

Използван е и материал от книгата издадена от РИМ Ямбол - Пътят: хроника на ямболския баскетбол /1924-2015/