Емил Стаменов е роден на 13 април 1972 г. в Перник. Започва да се занимава организирано с баскетбол през 1980, когато е едва на 8 години. Първият му треньор е Евдокия Огнянова – една от най-титулуваните пернишки баскетболистки, републиканска шампионка и участничка в летните Олимпийски игри в Москва. Явно тази предана на баскетболната игра жена запалва за винаги в душата на малкия Емо магията с оранжевата топка.

Една от първите големи баскетболни изяви на Стаменов е участието му с “Металург” (Перник) на финалния турнир по мини баскетбол провел се в Ямбол. Завоюваното 2-ро място още повече спечелва сърцето на Емил за баскетболната игра.

Детско - юношеските отбори, в които играе Стаменов са редовни участници във финалните турнири. Това се явява една отлична школовка за развитие на баскетболните му умения и характер.

Всеотдайната му и сърцата игра не остават не забелязани и през 1991 г. Емил вече е в редиците на столичната “Славия”, където отбива и военната си служба. За “Славия” играе три сезона и през 1994 г. преминава в редиците на ЦСКА. За негово съжаление, тогава един от големите колоси на баскетбола – армейския отбор за първи път в своята история се състезава в Б ”РБГ”. По това време в баскетболна България властват провинциалните “Плама” Плевен и “Компакт” Димитровград, както и вечния противник “Левски-Тотел”. Ако изключим участието на “червеният” отбор на задокеанско турне в Орландо, където играе срещу второразрядни колежански отбори и има невероятната възможност да види отблизо новоизгряващата звезда на НБА – Шакил О'Нил, едва ли престоя му в ЦСКА ще остане с нещо запомнящ се за амбициозния, млад баскетболист.

През следващия сезон 1995/96 Стаменов играе за трети софийски тим, този на “Локомотив” София. С него изиграва силни мачове, включително и срещу “Тунджа” Ямбол. Именно в тези срещи неговият стил на игра и изключителен характер правят впечатление на ямболския треньор Иван Чолаков и той започва да следи неговите бъдещи изяви.

През следващият сезон Стаменов отново сменя отбора си и заминава за далечният северозапад за да се състезава за Видин. Въпреки, че настоятелно е желан от ръководството на нашия “Ямболгаз-92”, Емо остава още един сезон в крайдунавския град.

Както се казва обаче, че никой не може да избяга от съдбата си, а на него явно му е било писано да играе за Ямбол. При второто настоятелно желание на Чолаков да играе за нас, Стаменов приема. Сезон 1998/99 е дебютният му за казващият се тогава “Ямболгаз-92” ямболски тим. Макар и малко резервиран при идването си в града ни, той бързо осъзнава, че именно в Ямбол ще бъде неговия баскетболен апогей. При нас той попада в невероятен колектив от приятели и баскетболни дарования. С помоща и на треньора си Иван Чолаков, успява за кратко време да разкрие големия си спортен потенциал. Дълги години след като играе за отбори без големи цели и амбиции най-накрая намира своята среда, където както по-късно ще се разбере ще достигне своя “Олимп” – житейски и професионален.

Сезон 1999/2000 е вторият му за “Ямболгаз-92”. След като през първия става 4-ти за Купата и за Първенството, този е още по-успешен. След 21-ногодишно чакане, ямболския отбор отново печели медал от Държавното първенство. В трети решителен плейофен мач побеждаваме ЦСКА в Ямбол. За присъствалите във фамозната ямболска зала “Диана”, видяла какво ли не, минутите след последната сирена ще останат едни от най-паметните за цял живот. Пред залп от аплодисменти на 3000 просълзени зрители, бронзовите медали блестят на гърдите на ямболските момчета. Сред тях е и Емил Стаменов. Той получава купата от коленичилия пред него по-млад съотборник Димитър Ангелов, като вид признателност и уважение за прекрасните му изяви през този запомнящ се сезон. Макар и да постига през следващите два сезона още по-големи успехи с “Ямболгаз”, включително и дебют с националния отбор на турнир в Дубай и участие за “Наградата на София”, както често е споменавал, сезон 1999/2000 ще остане за него най-вълнуващ и запомнящ се.

През сезон 2000/01 отново с жълтият екип на казващият се вече ПБК ”Ямболгаз” отбор, Стаменов става 2-ри за Първенство и 3-ти за Купата на България. Успехите на тима не се съмнявате са извоювани отново с всеотдайността и великолепните баскетболни умения на Стаменов.

При четвъртият сезон на Емо в Ямбол е изкачен най-големият връх на баскетболна България. 6 юни 2002 е датата, която никога няма да забравим. Зала “Универсиада” в София е огласена със скандирания “Ямболгаз-шампион”. Героите са известни на всички. Един от най-щастливите е и Стаменов, не само заради големия си принос, но и за характера, който прояви в началото на сезона. Тогава дошлия в нашия град украински псевдо специалист Лебединцев се опитва с безхаберни действия граничещи с цинизъм да унижи и игнорира Емил, като дори не дава и минимална възможност за изява на доказалият се пред всички нас баскетболен майстор. Разбира се украинеца не можа да спечели сърцата на феновете и бързо е изритан, но за сметка на това екипа с № 8 стана един от най-ценните сувенири за феновете в незабравимата шампионска нощ, която преживя града ни.

През сезон 2002/03 Стаменов се надява да защити Шампионското си отличие, но по съвсем непонятни причини ръководството решава да не продължи договора си с него. Той напуска Ямбол, където прекарва “най-хубавите си години” по начин, по който едва ли си е мислил, че е възможен да се случи в предвид на това, че толкова много бе дал за издигане на баскетболния ни авторитет.

Предстои му едногодишен принудителен период далече от баскетболната игра, за да се завърне на игрището през 2004 г. , но носещ вече екипа на четвърти столичен отбор, този на Спартак Евроинс МВР.

През зимата на 2005 г. Емо отново се върна в Ямбол за да завърши кариерата си при нас.

Емил Стаменов е баскетболиста, който за наша радост успя в пълна степен да разкрие своя самороден и нестандартен талант точно пред нас, като заплени хиляди ямболски сърца и ги накара да забият в ритъма на баскетболната магия.

Емил Стаменов е играч от "Залата на славата" на ямболския баскетбол и включен в "символичния отбор" на Ямбол за XX век. Шампион с Ямболгаз. Един от най-непримиримите баскетболити играли за ямболския отбор.
.