ПЪРВИЯТ ЕЛИТЕН МЪЖКИ БАСКЕТБОЛЕН ТИМ НА ЯМБОЛ

През 1961 г. мъжкият отборът на „Н.Лъсков“ / Ямбол/ се състезава в Югоизточна "Б" РБГ. Негов мениджър първа година е направилият име в треньорската професия Иван Стоянов – Баджо. Самоукият баскетболен специалист пристига в Ямбол през лятото на 1961 и става първият професионален треньор край Тунджа, след като в Плевен си е извоювал репутация на изключително всеотдаен професионалист. Той е новатор в професията си, откривател на много големи таланти и първи треньор на легендарни за българския баскетбол играчи като Георги и Любомир Панови и Атанас Пейчински.
Сезонът в „Б“ РБГ е много успешен. След неговият край „Н.Лъсков“ завоюва първото място в групата. Като първи в класирането, ямболския отбор придобива право за участие в регионален турнир в гр. Сливен. „Н.Лъсков“ /Ямбол/ печели и този турнир с голям залог – първите два тима от него придобиват право да участва в квалификационен турнир, който ще определи новите членове на "А" РБГ /провинциална/.
Ямболският баскетбол е в очакване на най-важното състезание в своята история до този момент. От 5 до 11 февруари 1962 в София, в спортната зала "Сливница", ямболските баскетболисти ще мерят сили с още шест отбора. По системата всеки срещу всеки, първите два отбора в класирането ще си извоюват правото да са новите членове на елитната, провинциална баскетболна група.
Преди заминаването на отборът за София става ясно, че старши треньорът ни Иван Стоянов няма да може да разчита на своя стартиращ и единствен в състава си типичен център Димитър Георгиев. Голямото момче на Ямбол е войник и неговите командири не го допускат за участие. Иван Стоянов заменя в стартовия състава Димитър Георгиев с най-опитният си играч 29-т годишният ветеран Добри Русев. Така стартиращите пет освен Добри Русев са капитанът Велчо Петров (24 години) и все още в юношеска възраст баскетболисти Вълчо Йорданов (18), Стефан Борилков (18) и Янко Желев (17).

Първият мач на „Н.Лъсков“ в „А“ РБГ /провинциална/ 25 март 1962 г. Ямбол, градска градина, спортен комплекс "Комсомолец" от ляво на дясно: Янко Желев, Стефан Борилков, Вълчо Йорданов, Димитър Герогиев, Велчо Петров - капитан

В първият ден на турнира „Н.Лъсков“ има за съперник считаният за най-силен отбор на турнира бургаския „Ботев“. Бургазлии са подсилени от много силен състезател от софийският Паркстрой – участник в „А“ РБГ /столична/. „Ботев“ / Бургас/ са и отборът, който през изминалия сезон се е състезавал в провинциалната „А“ група. Класен и много по-реномиран отбор от всички други кандидати за елита. Още в този първи мач ямболският отбор поднася голямата изненада като побеждава бургазлии с цели десет точки разлика – 57:47. Отборът ни води на полувремето с 31:28. Всички в залата очакват закономерен обрат в резултата, но той не се случва. Амбициозните ямболци не се дават и напълно заслужено печелят срещу фаворита.
На следващият ден „Н.Лъсков“ се изправя срещу считаният за втори по сила в състезанието тим от Благоевград, който също носи името Ботев. Победа срещу този корав съперник ни дава голямо предимство за класиране между първите два. Отборът ни обаче не може да повтори силния мач от първия ден. След слаба игра в нападение, отбелязваме едва 39 точки в коша на противника – най-малко през целия турнир и закономерна загуба с десет точки. Въпреки, че губим мача не допускаме това да стане с повече от десет точки. Треньорът ни е пресметнал съобразително нещата и като, че ли е предвидил развитието на турнира.
На третия ден нашите момчета излизат срещу Лудогорец /Разград/. След загубата от Благоевград този мач е трябвало да даде отговор дали имаме сили да се преборим за елита или победата ни над Бургас ще остане само един фойерверк. Първото полувреме е равностойно и с гонитба в резултата. Чувства се напрежение от голямата отговорност. Второто полувреме обаче е изцяло наше и побеждаваме с 65:53 (27:23).
Двубоят ни от четвъртият състезателен ден срещу Етър /В.Търново/ се превръща в един от най-драматичните в нашата история. В предния ден великотърновци нямат мач. В предвид нечетния брой на участващите отбори всеки един ден от турнира се пада почивен за някой от тях. Има и още неща, които не са в наша полза за този мач. Райчо Димитров - водачът на отбора, споделя: "Настаниха ни в хотел "Осогово" - срещу централна гара. Времето беше много студено. Отоплението в хотела се осъществяваше от печка, поставена в коридора. Вратите на стаите, където бяха настанени нашите момчета, бяха отворени с надеждата, че вътре ще влезе малко топлина. Повечето от състезатели бяха с температура, болни от грип. Колко сили и любов към родния град са били необходими, за да могат тези млади хора да превъзмогнат всички тези несгоди и да се състезават!
Двубоят срещу Етър не започва добре. Опонентите ни, които са с една победа и загуба до този момент не са загубили надежда, че могат да се преборят за едно от двете първи места. През цялото първо полувреме изоставаме в резултата. След първите двадесет минути губим с десет точки (29:39). След още пет минути игра от второто полувреме разликата в резултата нараства в полза на съперника и достига цели 16-т точки. Дали голямата цел е вече мираж? В този момент Иван Стоянов – Баджо сваля треньорския анцуг и влиза в игра. Това, което се е смятало за нереалистично до този момент е на път да стане. Ямболските баскетболисти затягат защитата. Добри Русев обира всички отскочили от ринга топки. Осъществяват се няколко бързи атаки в основата, на които е капитанът Велчо Петров. Постепенното нападение е умело дирижирано от играещият треньор Иван Стоянов, който набляга с игра на нисък пост с младока Вълчо Йорданов. Бъдещият член на залата на славата на ямболски баскетбол е неудържим в нападение. Противниковите състезатели са принудени често да го спират с изпълнение на наказателни удари, които той умело реализирал. Няколко коша от разстояние на Стефан Борилков дават надеждата. Три минути преди края „Н.Лъсков“ изравняват резултата. Очаквано последните минути на мача са инфарктни. След последния съдийски сигнал ямболските баскетболисти празнуват победа с две точки 71:69. Това е най-резултатното второ полувреме в баскетболната ни история до този момент. В него отбелязваме цели 42 точки, при положение, че средната ни резултатност в турнира за цял мач е 55.3 точки.
По-късно през деня Ботев /Бургас/ побеждават категорично съименникът си от Благоевград с 56-42. Така два мача преди края три отбора са в челото с равен брой точки – Бургас, Ямбол и Благоевград. Аритметиката показва, че ако си вземем двата оставащи мача срещу Марек и Сливен ямболския отбор ще е новият член на „А“ група.
Първото препятствие от Дупница (тогава Станке Димитров) е преодоляно с 52:36 (21:14).
В последният състезателен ден трябва да мерим сили с комшиите от „Х. Димитър“ – Сливен. Дори и при победа сливенци нямат възможност да са между първите два отбора, но ако ние загубим се прощаваме с мечтата „А“ група. Това е последният мач от квалификационният турнир. При победа на „Н.Лъсков“, Ямбол ще има своите герой, ако ли не, „Ботев“ /Благоевград/ ще триумфира. „Ботев“ от Бургас са първи независимо от резултата в последния турнирен двубой.
Срещу сливенския "Х. Димитър" ямболският отбор изиграва един перфектен мач. Първото полувреме играем великолепно в защита и позволяваме да ни отбележат едва 14 точки. Почивката идва при резултата 27:14. Успокоени и уверени във възможностите си нашите недопускат обрат и печелят с 48:40. Радостта е неописуема. Отборът ни заема второто място в крайното класиране и с това правото да играе в "А" РБГ /провинциална/.

 

Тези храбри мъже записват името си в историята на ямболския баскетбол. Първите играли в елитен ямболски баскетболен отбор са: Велчо Петров – капитан, Добри Русев, Вълчо Йорданов, Васил Арапов, Стоян Тодоров, Иван Гарзов, Георги Семерджиев, Дойчо Начев и младите надежди Христо Тасков, Янко Желев и Стефан Борилков.
В основата на всичко това е Иван Стоянов, който става първият треньор извел ямболския мъжки отбор в „А“ РБГ. Това се случва на 11 февруари 1962 след победата над „Х. Димитър“ – Сливен в София с 48:40, само три месеца, след като на 1 ноември 1961 в Хасково след победа над Бургас с 40:39 вкарва и женския отбор на Ямбол сред елита.

На гарата в Ямбол признателните любители на баскетбола ги посрещат като герой.

Първият мач на „Н.Лъсков“ в „А“ РБГ /провинциална/ е на 25 март 1962 г. Под открито небе, на тогавашният спортен комплекс „Комсомолец“ в градската градина „В. Коларов“ в Ямбол пред пълните с ентусиазирани зрители трибуни е победен „Волов“ /Коларовгард, сега Шумен/ с 72:63.
След края на един изключително равностоен сезон, който завършва на 10 юни 1962, и през който отборите са изиграли по един мач всеки срещу всеки или общо 13 мача. „Н.Лъсков“ заема предпоследното 13-то място с 4 победи и 9 загуби.

КЛАСИРАНЕ "А" РБГ /провинциална/ първи полусезон 1962/1963 25 март - 10 юни 1962

През пролетта на 1963 г. същите 14-т отбора изиграват още 13-т мача всеки срещу всеки от втория полусезон на 1962/1963

 

към "ЗАЛАТА НА СЛАВАТА"