ЛЮБИМИЯТ НА ЯМБОЛЦИ ОТБОР НА "ЯМБОЛГАЗ"
05 януари 2006

От анкетата, в която ви запитах ме "Кой отбор на "Ямболгаз" ви е доставил най-голямо удоволствие с играта си" се получи следния резултат:
Най-много гласове - 42 % от вас са дали предпочитанието си на отбора съставен изцяло от българи. Следва шампионският тим с 27 % от гласовете, а отборите донесли ни бронзови медали (2000), сребърни медали (2001) и състава воден от З.Кречкович (2003) събират всеки по 11 % от предпочитанията.
Изводът, който можем да направим е, че не винаги отбор постигнал по-голям успех като класиране носи и най-голяма наслада с играта си и също така, че на ямболските фенове не им допада прекомерно наличие на чужденци, особено ако качеството им на игра е твърде съмнително. Отдавна на всички нас ни бе ясно, че пристигането на куп на десетина украинци през сезон 2001-02 бе стратегическа грешка, а сега и тази анкета го потвърди. Колкото и субективно да е това допитване се разбира, че в Ямбол искаме да имаме отбор съставен предимно от българи, по възможност израснали в нашата баскетболна школа, раздаващи се безрезервно на терена, играещи с мисъл да доставят удоволствие на хората в залата. Второто място на Шампионския отбор все пак ни показва, че искаме да имаме и отбор който да не стои в миманса, да се бори за призови места. Все пак всеки обича победителите. Въпреки, че отмина доста време отборите ни от сезон 1999-00 и 2000-01 също намират подкрепа. В доста мачове те доставиха истинско удоволствие с играта си, някои, от които ще останат в съзнанието ни и влязоха в десетката на най-великите игри на Ямболгаз (виж галерия История - Велики мачове в този сайт). Само поотминалото време, заличило спомените ни оставят тези уникални тимове по-назад в анкетата.
Разочарованието е за отборът от сезон 2002-03. Тимът воден от сръбският специалист З.Кречкович въпреки, че беше най-високо бюджетния в историята на ямболския баскетбол не можа да задоволи претенциите ни. Това още веднъж потвърждава извода от тази анкета, че отбор от чужденци и то в залеза на своите кариери е не приемлив за нас. И ако все пак в шампионския ни отбор присъстваха българи (Д.Ангелов, Е. Стаменов, Д.Димитров и др.) със съществен принос за победите, то в тази формация малкото наши сънародници не помирисваха игрището.
Имайки в предвид състава и настоящият ни отбор, които до сега ни носи само положителни емоции се потвърждава, че най-близък до разбиранията ни е селекция от българи с максимум двама-трима класни чужди баскетболисти, борещ се за призови места в класирането на Държавното първенство. Впечатлението ни е, че за нас е по-важно идвайки в залата да изпитаме удоволствие от играта и себераздаването на нашите играчи, от колкото самоцелно гонене на купи и медали. Това всъщност е разбиране на хора влюбени и разбиращи баскетболната игра, каквито несъмнено са нашите привърженици.