Пред прага сме на новата 2007 година. Време за равносметка и анализи. Каква беше 2006 за ямболският баскетбол? За нас тя бе сравнително добра. След две годишно отсъствие отборът ни отново се намеси в битката за медалите. Въпреки, че не успяхме да се преборим за тях можем да определим края на сезона за нас като твърде успешен, още повече имайки в предвид ограничения финансов и човешки ресурс, с който разполагахме.
Изминаващата 2006 година ще остане с привличането в тима ни на едно изключително ценно баскетболно попълнение в лицето на Н.Тмушич. Сръбският ни център се утвърди много бързо в състава ни и спечели сърцата на привържениците ни. Нино завърши сезона като ?1 за „Ямбол”, влезе в „символичната петица” на лигата като най-добър играч на позиция „център”. Спечели приза за най-много овладени топки отскочили от ринга с 15 борби средно на мач. Постигнатият от него индекс на ефективност от +20,19 го нареди на трето място по този статистически показател из между всички играчи в първенството и му помогна да стане най-добрия чужденец в него. Центърът ни завърши редовния сезон 2005-06 с рекордните за отбора ни за последните шест сезона 13 борби средно на мач и 17-т „дабъл-дабъл”-са. На 3 април 2006 овладя изключителните 22 борби в един мач, което също е върхово постижение постигнато от баскетболист на отбора ни за всички времена.
Още един наш баскетболист блесна през 2006 година. За първи път в шестият си сезон за „Ямбол” Д.Хорозов стана водещ реализатор за тима ни. Той отбеляза по 17,4 точки на мач, което се оказа пето постижение в лигата и трето за „Ямбол” за последните шест сезона. Срещу Р.спортист на 25 януари 2006 отбеляза 35 точки, които останаха и най-високата резултатност на ямболски баскетболист до края на календарната 2006. Само още един играч успя да премине границата от 30 точки в един мач и това е третият по ефективност С.Говедаров (33 точки). Това той направи в последния ни двубои за годината на 21 декември.

Не толкова успешна се оказа 2006 за Д.Коешинов. Настоящият капитан на „Ямбол” направи сравнително добри игри в плейофите, но от началото на сезон 2006-07 е далеч от своята класа. Изминаващата година не бе щастлива и за един много обещаващ наш баскетболист какъвто е М.Хорозов. Тя започна за него с контузия в коляното, която му попречи да бъде на нивото от края на 2005. В началото на новия сезон пък му се наложи да оперира болните си сливици и това го извади от ритъм за мачовете до края на годината. Друг наш млад баскетболист направи първите си реални стъпки в професионалния баскетбол. След като нямаше много игрово време в началото на годината през настоящият сезон на няколко пъти започна в стартовата петица, а в мача ни с „Дунав” на 26 октомври постигна рекордните за него 15 точки.

Две хиляди и шеста година ще се запомни и с това, че в отборът ни се завърна един баскетболист, които остави името си в историята на ямболския баскетбол, като шампион с „Ямболгаз” за 2002 – В.Рижов. На предхождащият началото на първенството турнир на памет на П.Майсторов той ни даде надежда за изключително представяне, но за съжаление контузия му попречи да изяви напълно потенциала си.
През отиващата си година имаше един исторически момент за баскетбола ни. За първи път за ямболски отбор официален мач направи един американски баскетболист. Въпреки, че е далеч от класата на най-добрите негови сънародници играещи в българското първенство Л.Шарет ще остане като първият баскетболист от страната на неограничените възможности обличал екипа на нашия отбор.

Представянето на отборът ни като цяло - четвъртото място в крайното класиране за сезон 2005-06 и същото постижение за Купа”България” може да се приеме като престижно и твърде неочаквано за мнозина. Мъжеството, отговорността и проявения изключителен характер от играчите ни позволи да спечелим мачове в последните секунди. Показателно за доброто ни представяне е това, че нашата компетентна публика многократно изпращаше любимците си с заслужени аплодисменти.
Въпреки, че играта ни в края на 2006 не е тази, която искаме да наблюдава ме все пак я изпращаме с шансове за влизане в голямата шестица.

Годината, която изпращаме беше белязана с проблеми с набавянето на необходимия бюджет за нормално протичане на спортно-състезателния процес. До последно не се знаеше дали отборът ще започне първенството, а в нейния край определено се стигна до финансова криза, която все пак беше решена в последните дни преди Коледа.
Пожеланият ни за Новата 2007 година преди всичко са професионалният ни мъжки баскетбол да продължи да съществува. Да го бъде по-силен и да радва нас феновете на баскетбола.