До края на месец януари се очаква УС на БФ”Баскетбол” да вземе решение кой да бъде новия старши треньор на мъжкия национален отбор. След предварителната пресявка кандидатите за това престижно място останаха петима – трима чужденци и двама доказали се български специалисти.

Като че ли дилемата пред родните управници на баскетбола е дали да предпочитат български или чуждоземен треньор. Мнението на нас създателите на сайта за ямболският баскетбол е , че предпочитанията им трябва да се спрат на един от двамата българи. Защо смятаме така? Това не се дължи на някакъв вид български национализъм. Напротив, българският национален отбор по баскетбол трябва да се ръководи от възможно най-добрият специалист независимо от неговата националност. В предвид финансовите възможности и авторитета, който нашия спорт си е изградил в света няма как това да бъде изключителен корифей в баскетболната игра от световен калибър. Такива са и тримата отсети от десетимата чужденци, кандидати за овакантения от Р.Бърчовски пост. Нека се опитаме да анализираме качествата на тримата, разбира се само по споменатите от тях успехи. Всички ние знаем обаче, че когато играчи се привличат само по тяхните статистически показатели как често те не оправдават очакванията към тях. Подобно е и при треньорите.
Спряганият за най-големи шансове да поеме националния безспорно е евреинът Шарон Дръкър. Спечелените от него отличия са респектиращи, но те са постигнати само с клубни отбори с високи бюджети. В тях се води целогодишен тренировъчен процес, а и треньора има право на избор, какви играчи да бъдат селектирани. На всички ви е ясно, че това с национален отбор не може да се случи. Той никога не е водил национален отбор и въобще отбор с ограничени ресурси от към желани от него баскетболисти. На всичкото от горе е човек свикнал всичко в клубните му отбори да е на високо професионално ниво и е възможно неговите представи за професионален мениджмънт да не се препокрие с това което му се предложи.
Брус Палмър е австралиец. В родината си сигурно е много уважаван специалист. За това говори и призовете, които е печелил – треньор на годината в австралийската лига и шампион на Австралия. Всичко това е добре, ако не беше постигнато в далечните 1988 и 1989 година. Последният му забележителен успех датира от 1997 година, а той наистина е такъв след като прави мъжете до 22 години на Австралия Световни шампиони. Основен негов недостатък при него е това, че баскетбол, който се играе на „Зеления континент” е твърде различен от европейският и много по-различен от българския. Този човек обаче, с своя явно богат опит може да работи за българският баскетбол било то като мениджър, съветник или просто скаут.
Третият чужденец на пръв поглед е с най-малко успехи. Те се свеждат до това, че е бил помощник на такова светило в европейския баскетбол като С.Пешич и няма как да не е прехванал от неговия професионализъм, но въпреки това не е успял да направи кариера в Европа и е водил само отбори от сръбската лига и то не от водещите, каквито са Войводина (Нови сад) и Здравле (Лесковац). Предимството му пред другите е в това, че му са понятни балканските нрави, а това в случая никак не е маловажно.
Основния недостатък и на тримата чужденци е, че нямат достатъчна представа за качествата, както спортно -технически така и човешко - морални на евентуалните баскетболисти включени в националния ни отбор. Всъщност едва ли и те ще посочат имената на играчите, а по скоро ще се доверят на предишния треньорски щаб или на някои от функционерите на федерацията. Те ще имат изключително малко време за опознаване на качествата на избраниците. Разбира се това ще доведе до невъзможност за правилното им използване в мачовете и избирането на подходящата тактика. Езиковата бариера също може да се окаже проблем. Основен въпрос, които трябва да се зададе е за какъв период евентуално ще се наеме да работи с отбора чуждия специалист, ако се стигне до избирането на такъв. Най-логичното е да му се предложи договор до края на квалификационния турнир, с евентуално продължение, ако успее да класира отбора за Европейското първенство, което ще се състои от 3-16 септември 2007 в Испания. Ако успее да класира тима ни за него ще е прекрасно. Там групата, в която ще попадне последния квалификант обаче е направо желязна. В Ганада те ще си дадат среща с Русия, Сърбия и настоящият Европейски шампион – Гърция. Видно е, че дори и да имаме удоволствието да бъдем в тази престижна компания нямаме и един процент шанс да продължим в следващата фаза. Това означава, че на 5-ти септември ще приключи нашето участие. След това какво следва? Старши треньорът чужденец ще напусне Националния тим и ще приеме подплатената с доста финикийски знаци оферта на някой европейски тим (Шарон Дръкър) или ще се прибере в далечна Австралия (Брус Палмър), но вече с нов запис в своето CV като водещ треньор на европейски национален отбор. Ако не успее да класира отбора за Европейското ще последва същото, но десетина дена по-рано без да носи никаква отговорност и ще остави проблемите за българската родна баскетболна централа. А такива безспорно ще има. Първо, отново ще се налага да се организира конкурс за национален треньор, който да води тима ни в предстоящите квалификации за Евро 2009 в Полша. Чужденци, които ще поискат да запълнят лятната си ваканция и да приберат по някое друго евро едва ли ще се намерят, защото ще предпочитат високите заплати на някои клубни отбори. Ако федерацията обаче отново реши да се довери на такъв специалист рискува, той да не може да следи изявите на националните ни играчи в родното първенство, а от там и неправилна преценка на техните качества. Друг голям проблем след напускането на чужденеца ще бъде и това, че оскърбени от липсата на доверие към тях И.Чолаков и К.Папазов едва ли ще приемат да водят националната ни гарнитура, защото евентуален техен компромис ще бъде голям удар по техния авторитет. Във връзка с това буди недоумение , че бяха спестени имената на отпадналите кандидати с мотива, че ще им бъде наранен авторитета, който те явно никога не са имали, а в същото време подлагат на същото водещи треньори в бранша като споменатите български треньори. Същото се отнася и за по-опитните треньори в България. Трети проблем може да възникне от страна на нашите баскетболисти. Поради не добра комуникация и не познаване на техните качества някои от утвърдените в отбора няма да попаднат в него, а това е твърде възможно защото треньора е нает за кратък период и едва ли ще го интересува какви негативи ще остави след себе си.

От посоченото до тук и като се има в предвид, че кандидат треньорите чужденци не са от най-ярките представители в този бранш, а и няма как да бъдат, мнението ни е , че трябва да бъде предпочетен един от двамата български кандидати. Жалко ще бъде ако предварително е взето решение чужденец да води Държаният ни тим или дори ако такъв се ползва с някакви преференции за сметка на утвърдени наши сънародници.