Дълбока финансова криза налегна професионалният мъжки баскетболен отбор на Ямбол. Възможността той да не завърши първенството е напълно реална. Баскетболистите не са получавали заплати вече два месеца и не се знае да ли въобще ще получат възнаграждение ако останат да играят за „Ямбол” до края на сезона. За съжаление това не е прецедент за тях в тазгодишното първенство. Същото се случи и в края на 2006 година. Все пак след като общинският съвет гласува отпускането на 40 000 лева от бюджета на града баскетболистите ни се прибраха по родните си градове за Коледните и Новогодишни празници с изпълнени към тях ангажименти и не се стигна до разтрогване на техните договори по вина на клуба. Всички от тях се завърнаха след Нова година, но несигурността във финансовите дела на клуба доведе до колебание в тяхната форма и последвалите от това слаби игри. Естествено на това непрофесионално отношение първо не издържаха чужденците. „Семейни проблеми” накараха М.Вукотич да си събере багажа и да напусне Ямбол преди най-важния ни мач за сезона срещу „Черно море ИГ” във Варна, победа в който можеше да ни осигури влизане във „първата шестица”. Най-пресен е примерът с Н.Тмушич. Най-добрият ни играч за миналата година си замина за Сърбия веднага след мача ни със „Спартак МВР” и въпреки, че трябваше да се прибере в Ямбол вчера (20.02.2007) все още не е пристигнал в града ни изтъквайки „неотложни ангажименти”. Нино е съвестно момче и ще бъде на линия за важния ни мач с „Р.спортист” в събота, но чиста ли е съвестта на хората поели ангажимент към финансирането на отбора.
Иван Чолаков пък от ходене по офиси на фирми и кабинети не може да води пълноценен тренировъчен процес, а от началото на седмицата твърдо заяви пред месните телевизии, че няма да води отбора в официални мачове като израз на протест към незаинтересуваността на ямболската бизнес общественост към проблемите на „Ямбол”.
Надвиснала е голяма опасност да започнем да губим мачовете си служебно, тъй като клубът не е внесъл в БФ”Баскетбол” и дължимите съдийските такси. Това разбира се няма да продължи дълго, защото при присъждане на втора служебна загуба отборът ни автоматично ще бъде изхвърлен от участие в първенството и през следващата година, ако въобще съществува няма да има право да участва сред баскетболния елит. Сумата е в размер на 7 000 лева, но и това явно не е по нашия джоб.
Баскетболистите ни търпят непрекъснати незгоди от началото на сезона. Медикаменти за възстановяване и тренировъчна екипировка за тях е лукс. Върхът на мизерията обхванала най-успелият ямболски колективен спорт си пролича най-ясно в часовете преди заминаването ни за София за двубоя ни с „полицаите”. Освен, че от дълго време играчите ни се предвижват за мачове със собствените си автомобили управлявани от самите тях, което е недопустимо за един наричащ себе си професионален отбор, а и изключително опасно (представете си само, млади момчета, с не толкова голям стаж зад волана, играли 40 минути в официален мач и изтощени физически да управляват автомобили по нашите лоши пътища нощно време до какви трагични последици може да доведе) трябваше да извадят пари от собствените си джобове за да платят бензина до София и обратно. Пари за храна въобще не бяха осигурени и въпреки това уморени и гладни те дадоха всичко от себе си за да надиграят опонента си и да защитят авторитета на своя треньор и големите традиции на ямболският баскетбол. До кога обаче се питат всички, на които им пука за този отбор, за баскетбола, които отдавна е станал нещо повече от обикновен спорт за ямболци.
Обръщаме се към вас политици. Помнете, че не сте вечни, защото сте избираеми и мандата ви е даден от обществеността.
Обръщаме се към тези набедени бизнесмени, живеещи самодоволно и харчещи мизерните си парички спечелени незнайно как за гуляи и метреси.
Вие господа, можете поне малко да облекчите порочната си съвестта, ако изпълните поетите си ангажименти към отбора и поне веднъж в живота си бъдете мъже на думата и честта. Помнете, вие сте преходни и Ямбол няма да бъде същият без баскетболния си отбор.
Обръщаме се и към хората обичащи баскетбола и искащи той да съществува. Бъдете съпричастни и нека думата ви се чуе. Голямата обществена подкрепа за тази прекрасна игра няма как да не бъде чута и това не може да не доведе до резултат, а той трябва да се изразява в това – Ямбол винаги трябва да има силен професионален отбор и работеща детско-юношеска школа. И така ще бъде, защото винаги ще се намерят достойни хора, помагащи на една голяма кауза. Само трябва да ни открият и повярват. Това ще стане ако извисим глас за подкрепа и покажем и докажем, че партньорството с нас е партньорство с кауза и обречено на несъмнен успех.
Да бъде!
