С тези заглавия излязоха ямболските вестници веднага след спечелването на историческата първа шампионска титла за мъжкият баскетболен отбор на Ямбол. Единствената в колективните спортове за града ни. Еуфорията сред привържениците ни бе неописуема. Стотици посрещнаха шампионите посред нощ пред „Безистена”. Шампанското се лееше навред. Собствениците на заведения щедро черпеха с бира и твърд алкохол. На следващият ден, в препълнената както винаги фамозна Диана Арена заедно празнуваха героите-шампиони и техните верни фенове. Големите на деня се спукаха от хвалебствени слова и обещания към треньори и играчи. Спечелването на 60-то Държавно първенство беше обявено за събитието на 2002 за Ямбол, а датата 6 юни за една от най-значимите в новата история на града, чийто символ е богинята на лова и плодородието Диана.
Пет години по-късно това вече е забравено. Щедро раздаваните пачки с банкноти на знайни и незнайни герои, повечето от които ще останат незапомнени за баскетболната ни история ги няма. „Овергаз” напусна без да остави наследство и всичко се сгромоляса. Надутият розов балон се спука и настъпи агония. Искаше ми се да пиша за причините довели ни до това мизерно съществуване, но журналистката от „Тема спорт” Влади Лазарова ги описа много точно преди мен (виж тук). Тук е мястото да благодарим на колегите от електронните медии Sportal.bg, Probasket.com, Bulgarianbasket.com , Тема спорт, а утре статии ще излязат и във в-к „Стандарт” и „Меридиан мач” за разбирането и добронамерените писания за тежката ситуация в която изпадна най-популярния ямболски спорт.

Искаме да се обърнем и към нашите привържениците. Хора, не смятайте, че присъствието на ямболски мъжки баскетболен отбор сред елита е някаква даденост. Вярно е, че се разглезихме от гледането на качествен баскетбол, но точно в такъв труден момент трябва да сме заедно за да има на какво да се радваме и утре, защото утре слънцето може и да не изгрее за нас.
Нека ни бъде! Дано!