На първи април в София ще се проведе четвъртото поредно издание на „Мача на звездите” от родното първенство. Станалата вече традиционна проява е задължителна за всяко уважавано баскетболно първенство. Идеята в заимствана от NBA срещна голям ентусиазъм от страна на феновете и подкрепа от страна на организаторите. Всичко това добре, докато нещата не се побългариха. С вродената ни мнителност и мания към конспирации сме в състояние да опорочим всяко добро начинание. Вой за неправилно и безпринципно определяне на участниците ни проглуши ушите, като по този начин се компрометират някои от баскетболистите напълно заслужили да попаднат на такъв престижен форум.

Освен личните ни пристрастия една от причината за това е неправилният метод за определяне на съставите. Вотът на феновете трябва да определя само стартовите петици на двата отбора, а останалите седем да се изберат от селекционерите, повтарям само и единствено от селекционерите на двата отбора (така е в NBA). Тези специалисти също са заслужили техния вот да се чуе. Още повече, че един отбор трябва да е съставен не само от добри играчи, но и трябва да е балансиран по постове, а кой по-добре от тях може да направи това. Баскетболните привърженици гласуват по симпатии, а в България предимно по клубна принадлежност. Просто манталитетът ни е такъв. Ако се предаде прекалено голяма тежест на гласовете от феновете ще опорочим целта на този мач, а тя е освен любимците на хората в тимовете да попаднат и играчи, които блестят и са лидери за своите отбори и в първенството. Някои ще кажат, че това шоу е за феновете, но аз ще добавя, така е, но за всички български баскетболни фенове, а не само за тези на водещите отбори, на така наречените „грандове”. И другите също искат да видят своите любимци даряващи ги с удоволствие на всеки домакински мач. Ако оставим всичко това в ръцете на гласувалите, представителността ще се сведе до три четири отбора, които ще имат по седем осем представители. Това реално и честно ли е? Нормално ли е честта да участват в такъв мач да имат баскетболисти дълбоки резерви в своите клубни отбори заемащи мястото на утвърдени титуляри. Ако това се случи девалвира самата проява и тя губи своята представителност.

Друго превантивно нещо което трябва да се направи за да се предотврати попадането на случайни играчи в съставите е да се прецизира на принципна основа номинациите предложени за гласуване. Ако това се направи няма да се стига до парадокси не познати на широката баскетболна общественост момчета да печелят повече гласове от много по-полезни с изявите си играчи. Още по-фрапантно е, ако това се случи със съотборници. Номинирането трябва да се постави на основата на много ясни и предварително определени критерии, като игрово време, ефективност, по реализирани точки и други основни статистически показатели. Но най-вече всеки един от предложените за номиниране трябва да е лидер и решаващ играч за своя клубен отбор. Ще ви изброя няколко имена и вие преценете изброеното по-горе важи ли за следните баскетболисти. И.Иванов, В.Живкович, П.Горанов, И.Тилев, К.Чери, Т.Зиг, М.Пиплович, Б.Аврамов, В.Маринов, Н.Колев, И.Коцев, М.Костадинов, В.Филчев. Ако разгледате списъците ще можете да добавите и още имена. Моите уважения към всички тях, някои са млади и переспективни, но нека да участват в мач предшестващ същинският. Нещо като „мач на младоците” например. Какво се получава в действителност. Б.Аврамов участва в мача, а неговия съотборник Б.Боев също гард, не. Всички знаем какъв е приноса на Боев за успехите на Варна и какъв на Аврамов. Още по-набиващо се на око е отсъствието на един от най-добрите чужденци В.Жаркович, носещ на гърба си отбора на „Балкан”, за сметка не неутвърден играч. С прецизната селекция на номинираните в голяма степен това ще се избегне, а и няма да има „изяждане” на гласове. Също така не знам, кой е съставял номинациите, но в бъдеще това трябва да се прави от треньорите водещи отбори в елита. По този начин ще се избегне играчи да попадат на постове, на които те реално не играят в клубните си отбори. Това може да се избегне, ако по примера на NBA разделението се прави не е по петте поста в баскетбола, а на общо известните „гардове”, „крила” и „центрове”.

Убеден съм, че тазгодишното издание на „Мача на звездите” ще се превърне в едно вълнуващо баскетболно шоу, защото с едно две изключения породени от горе написаните несъвършенства ще участват наистина достойните за него баскетболисти и селекционери.