Хубава работа, ама българска! Всички сме чували този израз. В пълна сила той важи и за начина, по който се определиха останалите седем участници в нашия „Мач на звездите” не попаднали в стартовите петици и недоволството у някои от „безпринципното” отпадане на други двама баскетболисти. На всички запознати с „драмата” около избора е ясно за какво иде реч. Ощетени ли са не попадналите преди „разширението” Л.Хаджисотиров /МВР/ и Х.Николов /ЦСКА/ и дали А.Груев /Самоков/ и С.Славейков /Левски/ са натрапниците, включени само по милост от селекционери или организатори (така и не се разбра)? Макар и изказано с половин дума това е внушението останало от защитниците на първите двама.
Ще си послужа с още един изтъркан израз – „когато фактите говорят и боговете мълчат”. Точно значението на тази фраза бе използвано от „застъпниците” да защитат своята теза. Фактите са безапелационни в полза на пренебрегнатите. Х.Николов – втори сред „леките крила” на Юга, оставил далече зад себе си С.Славеков. Разликата в гласовете е внушителна цели 92 гласа или на фона на всички 5716 гласували това е 1.6 % повече. Още по-явна е неспаведливостта при „плеймейкърите”. Удо води на А.Груев с 410 гласа. Като добавим, че самоковецът играе в дълбоката провинция за сметка на журналистическият любимец несправедливостта става вече крещяща и непоносима. Оставам на страна несъвършения и непрецизиран регламент, които остана тайна поне за широката публика и ще ви посоча едни други факти, които говорят нещо доста по-различно. Сами преценете, те по-убедително ли звучат от горе посочените. Тъй като в нашия сайт сме любители на статистиката ето нещо от нея.
Класиране на първите осем „плеймейкъри” по най-важния статистически показател, този по ефективност. Това е сумарен индекс от всичките най-важни статистически показатели и показва коефициента на полезно действие на играч по време на мач.

1  Л.Джоунс +16.06
2  А.Груев + 13.94
3  В.Жаркович +13.10
4  С.Говедаров +12.72
5  Д.Мираковски +12.41
6  Л.Хаджисотиров +10.63
7 Ю.Радионов +10.00
8  Ц.Острев +9.67

Какво показва класирането. Най-добър на „юг” е А.Груев следван от С.Говедаров. Избора на феновете бе Ю.Радионов. След неговото отпадане мястото му зае Д.Мираковски. „Глас народен, глас божи” – любимците на феновете са ясни. Никой не може да оспорва това. Табличката показва, че изборът на селекционерите или организаторите никак не е безпринципен. Те едва ли са гледали изложените показатели, но усетът им на специалисти не ги е подвел. Разликата между Сашо и Удо никак не е малка. Тя се равнява приблизително на три точки средно на мач повече за играча на Р.спорист или около 30 % по успешна стрелба от игра. Посочената ефективност е само в първата фаза на първенството. Ако направим съпоставка на двамата само от мачовете им във „втората шестица” превъзходството на Груев е още по-голямо +17.40 срещу 11.67, и това при положение, че двамата са имали почти еднакво и напълно достатъчно игрово време за да изявят възможностите си.
До тук за „плеймейкърите”. Ако при тях нещата са все пак съпоставими, далеч не е така при „леките крила”. Класирането по ефективност при тях след първата фаза е следното:

1  Х.Димитров +23.28
2  Д.Мортън +20.64
3  И.Станков +15.06
4  С.Ценов +14.50
5  С.Славейков +14.50
6  М.Марков +12.00
7  В.Веселинов + 11.06
8  Д.Ангелов + 10.82

Отсъстват Д.Смит и Е.МакКанц тъй като нямат 50 % от мачовете през първата фаза.

Кой е No 1 на „Юг”? Това е С.Славейков, следван от съотборника си В.Веселинов. Трети е изборът на феновете Д.Ангелов – не оспорим факт. Къде е Х.Николов? Може би 9-ти. Не, там е П.Нойков. Гларуса го няма между първите 50-т най-добри играчи в родното първенство, а ефективността му е едва +6.26. И тук избора на селекционерите е много точен. Какъв е приносът на Славейков и Николов за своите отбори? Справка, мачовете за Купа „България Леденика”.

Всеки, който чете тази статия нека да прецени сам, към кой клонят по-силните аргументи и да ли има нещо манипулативно и некоректно в действията при избора на участници. Но аз все пак се питам комплексиран от българския си манталитет, щеше ли да се издигне същият вой в защита на баскетболисти играещи за по-непопулярни отбори от провинцията, ако бяха на мястото на двамата „потърпевши”.