Ден преди решителният двубой между Ямбол и Варна за определяне на последния, четвърти полуфиналист в тазгодишния баскетболен шампионат ще ви припомним четири от най-вълнуващите двубой между двата отбора за последните десет сезона. И четирите влизат в класацията на най-великите мачове изиграни от ямболския отбор в неговата по-близка история.
Ще започнем с мач №3 от полуфиналната серия състоял се през месец май 2000 година на Диана Арена. Това е битката между Давид и Голиат. След две победи във Варна шампионите на страната - ММ биър Черно море повеждат в серията с 2-0 и очакват формално гостуване в града на богинята Диана. Намеренията им са да вземат безпроблемно третият си мач и да отидат на финала. Да ли така мислят обаче ямболските баскетболисти? През цялото времетраене на мача гостите водят в резултата. Нашите обаче проявяват мъжество и храброст и се съпротивляват успешно на превъзхождащият ги противник. Предвождани от капитана си А.Ясински обаче нашите се вдигат на щурм и успяват да намалят преднината на гостите до две точки. Подкрепяни неистово от препълнените трибуни на Диана Арена ямболци не позволяват на Т.Стойков да завърши успешно последната атака на гостите и всичко остава да се реши 8 сек. преди края на мача. Ямболгаз '92 провежда бърза атака. Д.Димитров пробива по крайната линия и подава на застаналия зад линията за три точки С.Демурин. Узбекският национал стреля хладнокръвно и топката се забива в мрежичката на ринга. Този кош довежда до делириум присъстващите в залата, а тътена от оглушителният шум още кънти в съзнанието ни. Ямболгаз '92 сътворява подвиг и остава в играта. Шампионите от Варна са попарени и не могат да повярват на внезапно застигналата ги смърт.
За четвъртия мач носени на раменете на "фортуна" и даващата криле подкрепа от феновете, водените от И.Чолаков баскетболисти разбиват психически рухналите си противници и ги побеждават с повече от двадесет точки.
Двата дни до решаващият пети мач са изпълнени с надежда и оптимизъм. Ентусиазма преминава в еуфория. 8 автобуса поемат от Ямбол към мястото на поредната епична битка между Давид и Голиат. Арената е известна ДКС във Варна. По-паметливите си спомнят как рефера К.Тошев се подиграва с близо 500-те привърженици на Ямболгаз '92 в залата и вади от игра за пет лични нарушения един от лидерите ни Д.Ангелов само след осем минути.
На 29 април 2001 година Ямболгаз изиграва срещу ММ биър Черно море още един запомнящ се мач. По точно едни влудяващи 5 минути. Пътищата на баскетболните отбори на Ямбол и Варна отново се пресичат. Както и през предишният сезон 1999-2000 така и сега двата колоса на българския баскетбол се срещат в полуфинален плейоф. Този път обаче ролите са разменени. Ямболгаз - No 2 в редовният сезон има предимство в домакинските мачове пред ММ биър Черно море - No 3. Регламента е ясен финалист е отборът спечелил пръв три победи.
Първите два мача от серията са на Диана Арена. Зрителският интерес е традиционно огромен. В съзнанието на нашите привърженици трайно се е настанил споменът от миналогодишните епични битки. Все още не е забравено тенденциозното съдийство в петия решителен мач и последвалите след него неприлични жестове отправени от варненци към 500-те наши фенове героически издържали гаврата и унижението.
Първият мач от тази серия е инфарктен. Ямболгаз все пак успява да удари първи и печели с 95-91. След всичките тези перипетии, през които трябваше да минем едва ли някой е очаквал случилото се на следващият ден.
Думата ни е за мач No 2. Всички се надяваме съдбата да е с нас и да поведем с 2-0 макар и това да се случи отново след драматична битка.
Споменахме съдбата. Всички знаем поговорката "на заем брашно, тъпкано се връща". Нашите момчета успяха само за пет минути да екранизират нагледно какво означава това.
Никога зрителите на Диана Арена не са били по сити и опиянени, предоволни и ентусиазирани. Случвалото се какво ли не във фамозната, ямболска зала просто бледнее пред петминутното демонстративно "филмче" с екшън елементи и холивудски сценарий, което предстоеше да видим. Началото на "прожекцията" бе дадено от Е.Стаменов. Емо изпълни два успешни наказателни удара. Д.Ангелов в елегантен стил добавя още две - 4-0. Следват четири последователни атаки, в които коша на гостите е обстрелван с далекобойни гаубици. Четири последователни "тройки" разпарят мрежичката на противника. А.Ясински - yes!, М.Мелников - о, yes!, Е.Стаменов - mama mia!, А.Ясински - viva!. Имаше опасение, че таванът на залата ще се срути от ревът идващ от трибуните . Ямбол не е на себе си. Наказателната акция обаче още не е прекратена. Следват два последователни коша на Д.Ангелов, единия от който след гръмотевична забивка в и без това разцентрования кош на варненци. "О, миг поспри" и той наистина спира, след като вцепенените треньори на Варна взимат прекъсване. Още една минута ще се насладим на момента. Електронното информационно табло на Диана Арена ни изглежда още по-красиво и светло. Там безпристрастните цифри светещи в алено показваха 20-0! след 5:08 минути игра.
Това е. От тук до края на мача всичко е проза. Ямболгаз повежда с 2-0. Серията се пренася във Варна и приключва там в наша полза. "Моряците" са удавени в собственото си море .
Третият мач от великите на ямболския баскетбол е този, който за пръв път ни класира за големия финал. Каква ирония на съдбата. Мястото е същото където преди една година ни бе попречено да сътворим сензацията. Датата е 3 май 2001, зала ДКС във Варна. Отново полуфинал. Мач № 4. Резултатът е 2-1 за Ямбол. Четвъртият двубой може и да е последен за домакините и да класира ямболския отбор за пръв път на финал срещу Левски.
След като печелят третият мач, в арогантен стил варненци категорично заявяват, че няма как Ямболгаз да ги надиграе във Варна и серията ще се върне в града на богинята Диана. Тази тяхна увереност идвала от факта, че от двадесет и две години ямболски мъжки баскетболен отбор не е вземал мач край морето. Традициите обаче са за това да могат да се нарушават.
При нас нещата са спокойни. Не сме притиснати до стената, въпреки, че преди мача се разбира, че стартиращият ни център М.Мелников не е напълно възстановен и ще пропусне и тази игра. Той обаче е заместен достойно от ветерана С.Демурин, който в решителните моменти се справя чудесно. Вече сме свикнали и с липсата на тежко контузеният ни плеймейкър Д.Димитров.
Двубоят започва обяснимо нервно. В първата си част той е напълно равностоен. Великолепна игра на Д.Ангелов. Митко отбеляза 11 от всичките 19 точки на отбора ни. Наказателната акция на нашият лидер продължава и през втория период. Той добавя още 13 точки в коша на противника и само до полувремето има реализирани цели 24 точки, за да завърши мача в гросмайсторски стил отбелязвайки 32 точки и овладени под кошовете 11 борби. Това все още е рекорд на Ямбол за плейофите в показателят "дабъл-дабълс". Друг наш баскетболист е великолепен през първото полувреме. Е.Стаменов за пореден път доказва непримиримия си характер и е достоен поддръжник в усилията положени от Д.Ангелов. След равенството 19-19 за първите десет минути Ямболгаз нанася своя удар, през втората четвърт, който ни позволява да се приберем за почивка при резултат 44-36.
В третата четвърт от мача нашите момчета издържат героично последните отчаяни напъни на ММ биър Черно море да променят негативния за тях развой. Ние не само, че успяваме да удържим преднината си, но и добавяме нови три точки към нея. Разигралите се А.Ясински и Р.Шопов също дават своя съществен принос за това да водим с единадесет точки преди последните десет минути от двубоя.
След като не успяват с баскетболни средства да ни надиграят, домакините започват да прилагат гадни номерца. Провокациите им нямат край. Стигна се до там, че дори правещия прощапулник в баскетболната игра при мъжете В.Маринов да удари на два пъти през лицето несравнимо превъзхождащият го в майсторство и класа Е.Стаменов. В последните минути на мача разбиращ неизбежната елиминация дори опитен играч като Ю.Шишков изпуска нервите си. След много груби негови действия срещу почти всички наши играчи на игрището, той дори си позволи заплашително да подгони по терена за саморазправа нищо не подозиращият ни плеймейкър Р.Шопов. Разбира се всичко това става пред очите на подкрепящите го с окуражаващи и цветущи изрази зрители в залата. Тъй като този мач се игра далече от нашия град и предвидливо домакините не бяха допуснали камери на нито една телевизия да го заснеме, баскетболната ни общественост не можа да стане свидетел до къде може да стигне омразата и злобата към един достоен противник, който успява да те надиграе при това категорично. Думите са слаби да се опишат заканите, хулите и откровено просташките изрази, които излизат от устата на хора смятащи себе си за привърженици на тази иначе интелигентна игра. Не бе пропуснат нито един от близките и роднините на нашите играчи и треньори. Пред безучастните и безизрасни лица на местните полицаи част от публиката прави опит за саморазправа с баскетболистите ни на резервната скамейка. Всичко това принуждава целият ни спортно-технически екип и не участващи в играта състезатели да дочакат края на мача възможно по-далече от развилнелите се "фенове". Като на бойно поле бе изчакан последния съдийски сигнал. Монети, запалки, бутилки и всевъзможни дребни и не толкова дребни предмети засипаха прибиращите се към съблекалнята наши финалисти. Умопомрачени хора дори опитват физическа саморазправа с баскетболистите ни. Близо два часа цялата ни делегация стои затворена в коридорите и съблекалнята на залата като заложница. Всичко негативно обаче се забравя твърде бързо, защото в Ямбол е подхванат историческия рефрен. "Ямболгаз на финал, на финал" е основния припев огласящ града ни дни на ред, а в голямото ни щастие има и такива, които ни припомнят, че възмездието достига всеки, визирайки миналогодишни случки и събития.
Има още един мач между двата непримирими опонента, който трябва да споменем. Той не е толкова решителен за класиране. На 14 октомври 2001 г. на Диана Арена Ямболгаз приема временния водач в класирането на „А-1” ММ биър Черно море. В техните редици е завърналият се от Италия Тодор Стойков. Този мач ще остане като двубоят, в който отборът ни прави най-голям обрат в резултата от всички досегашни срещи изиграни на Диана Арена и един от най-драматичните в историята на ямболския баскетбол. Седем минути преди края на двубоя варненци водят с 24 точки. В този момент започна невиждания обрат. Нашите се вдигат на щурм. Подкрепяни неистово от трибуните те извършват подвиг. Е.Анненков и В.Кобзистий бележат "тройка" след "тройка". Я.Зубрицкий дава своето под коша. Следва поредица от бързи атаки. Гостите не вярват на очите си. Застигнала ги е мълнионосна, светкавична вихрушка. Ветеранът в техните редици - Ю.Шишков реализира кош след изтичане на редовното време, но той бива зачетен от рефера Р.Калпакчиев, който едва ли е реферирал подобен мач, въпреки богатия си професионален опит. Ямболгаз отбеляза 38 точки в коша на противника, което продължава да е най-високата резултатност на отбора ни за един десет минутен период.
Предстои да се изиграе пет минутно продължение, което само ще продължи агонията на временния водач в класирането. Лидерът на гостите Т.Стойков не успява да отбележи нито една точка през продължението и в положение "гроги" сяда на пейката извършил пет лични нарушения. Развилнелите се ямболски баскетболисти не спират устрема си и благодарение на Д.Ангелов и Я.Зубрицкий довършват поваления противник. За последните 15 минути игра Ямболгаз отбеляза 68 точки срещу 21 за ММ биър Черно море.
Всички тези двубои са останали в богатата визитна картичка на ямболския баскетбол. Дали и мачът, който ни очаква на 13 май ще влезе в графата исторически? Това предстои да разберем. Но едно е пределно ясно, баскетболът е нещо повече от игра за ямболци и те ще докажат това за пореден път. Най-върлите ни фенове ще направят това физически, присъствайки в залата носеща името на легендарният варненец Христо Борисов, а много повече ще бъдат духом с нашите момчета и ще стискат палци от всички краища на страната.
Нека силата бъде с вас, ямболци!
