Димитър Ангелов се присъедини към тима на Ямбол. Капитанът на шампионският Ямболгаз ще тренира с отбора ни докато си намери отбор в чужбина. Много възможно е той да започне първенството с Ямбол и да изиграе няколко мача. През сезон 2007-08 година Митко направи същото докато чакаше трансфер в чужд отбор. Тогава за седем мача с нас успя да реализира по 21.0 точки и да хване по 6.9 борби. Индексът му на ефективност бе +16.6.
При всички положения обаче на ямболските баскетболни фенове им се иска престоя на Д. Ангелов в Ямбол да бъде възможно по-дълъг. Аз пък ще си позволя да публикувам няколко реда, които написах на 30 април 2009, когато ямболеца бе изхвърлен незаслужено от Лукойл Академик, но тогава се въздържах.
„Спортните сайтове в България гръмнаха с новината, че Димитър Ангелов е отстранен от Лукойл Академик. Това сe случва само пет дена след като същите те в своите заглавия информираха, че ямболеца е станал баща на прекрасна дъщеричка.
Причината, която изтъкват от тима на Правец за своето решение е скандал между него и поредният техен треньор назначен през сезона.
Пиша тези редове и искам те да прозвучат като призив към Димитър.
Митко, ти си роден и израснал в Ямбол. Нашият баскетболен клуб те изгради като баскетболист. Ти си неговото любимо момче. Едва на двадесет и една години нашите баскетболни фенове те предпочетоха за „залата на славата” на ямболския баскетбол. Стана шампион на България с Ямболгаз през 2002 година като негов капитан. Първи и единствен от всички многобройни баскетболисти в 65-годишната история на клуба ни пое в ръцете си купата давана за Държавен шампион при мъжете.
Митко, върни се у дома, в родния си град Ямбол. Никъде няма да се чувстваш по-обичан. Никъде няма да бъдеш приет по-добре. Ела и стани безспорния лидер на един талантлив ямболски отбор. Ела и ни върни сред първите в българския шампионат. Не ходи в отбори, в които ще бъдеш един от многото и накрая да се оказваш изкупителна жертва за грешките и грандоманията на хора, които не те ценят. Върни се при нас за да разтуптиш много детски сърца в ритъма на баскетболната игра и да бъдеш пример за тях с успехите си. Върни се да дадеш вяра и поведеш млади твои колеги към баскетболни подвизи и с тях заедно да осъществите вашите и наши мечти.
Митко, върни се. Ямбол ще те приеме с отворени обятия, теб и твоите обични хора. Ние помним щастливите мигове, с които си ни дарявал на баскетболния терен. Чака те още много щастие в баскетбола, надяваме се то да е споделено и с нас, ямболските фенове.”
Пет месеца по-късно този мой призив е още актуален, радостно в случая е, че благодарение и на усилията на Президента на БК"Тунджа" В.Ревански моето желание може да се окаже реалност. Дай Боже!