Играят се Плейофи 2000 от българското първенство. Ямбол под №3 посреща на Диана Арена в първи четвъртфинален мач поставеният под №6 отбор на Велбъжд – Кюстендил. Ямболският отбор завършва трети редовния сезон 1999-2000. На домашна сцена нашите са победени само два пъти, от тогавашните актуални шампиони от Черно море Соди и бъдещите такива от Левски М-тел. Първият ни противник в плейофите е надигран четири пъти през сезона. Никой от присъстващите зрители в залата не си мисли нищо друго освен категорична победа над кюстендилци и леко преминаване в следващият кръг на плейофите с Черно море. Мачът започва добре, но коравият отбор на Велбъжд не се дава. Напрежението е сковало ямболските баскетболисти. Двадесетина секунди преди края съперника повежда с две точки. В следващата наша атака е фаулиран Димитър Димитров. Той реализира само един от наказателните удари. Нашите се опитват да направят нарушение, но никой от реферите не го отсъжда. Край на мача. Всички в залата са попарени. Ямбол сензационно губи с една точка. Надеждите ни да вземем отново медал след 21 години в този момент ни изглеждат илюзорни. Всички знаят, че предстои тежък реванш в един твърде негостоприемен град каквото е Кюстендил, със своето баскетболно салонче, с надвиснала над игрището тераса, от която нелицеприятни субекти ръсят заплахи и устен секрет.
Мъжете обаче си проличават в моменти на изпитание. Нашите се държат храбро и въпреки всичко побеждават. Серията е върната в Ямбол и отново с огромни усилия побеждаваме за да отидем на полуфинал и да почнем да пишем история. Там ни чакат шампионите от Варна, арогантни и надменни. След две лесни техни победи край морето, двубоите се местят в Ямбол. „Моряците” се изнасят от хотела , а минути преди края на мач a водят с осем точки. Автобусът им е запален да подгрява за обратния път към дома им, а в техния лагер си мислят за финал с Левски. Не на това мнение са ямболските баскетболисти. В последната секунда С.Демурин вкарва „тройка” и оглушителният тътен в залата от възторжените възгласи на 3 000 фенове изпробват устоите на залата. Ямбол бие с една точка и довежда серията до четвърти мач. На следващият ден нашите са фантастични и побеждават шампиона с повече от двадесет точки. Серията се връща във Варна. Над 500 ямболци пълнят ДКС в морската ни столица за да усетят гаврата на един самозабравил се рефер.
Следват разменени победи с ЦСКА в битката за бронза. Третият решителен мач е на Диана Арена. При победа вземаме така дълго чаканият от 21 години бронзов медал. Мачът е спечелен, а след неговия край Ямбол е в делириум. Много от присъстващите биха дали много за да изпитат същото чувство отново.
В настоящият ни отбор има един играч и треньор, които са преживели горе написаното. В навечерието на изключително важният мач в Самоков те сигурно го разказват на съотборниците си. А аз искам да преживея отново онези финални страсти и през тазгодишните плейофи. Началото поне се повтаря, а и после ни чака актуалният шампион. Баскетболно „дежа вю”, защо не?
