Борислав Ненов, В-к "Делник"

Митко, какво място заема в твоята спортна кариера отборът на Ямбол?

Заема цялото място, общо взето. Професионалната ми кариера започна тук, в зала"Диана", и завърши тук. Ямбол винаги си ми е в сърцето.

А спомняш ли си точно как стана така, че се озова в града край Тунджа?

Бях още юноша, имаше отбор в Казанлък, който беше изграден от национални състезатели в юношеска възраст, така както сега направи Любомир Минчев с младежката формация на България. Тогава по същата схема бе направен тим, който се базираше в Казанлък. С този отбор през втория полусезон играхме контролни мачове с Ямбол и смятам, че и на републи-канското за юноши старша възраст тре¬ньорът Иван Чолаков ме е видял, забелязал е нещо добро в мен и съответно бях поканен да премина в състава на Ямбол.

Доколкото си спомням, когато дойде в зала "Диана" ти дори нямаше навършени 18 години. Така ли беше?

Да, нямах навършено пълнолетие. Тук навърших 18 години.

Когато дойде тук, трудно ли стана адаптацията ти към отбора, към града?

Не, нещата се получиха бързо и лесно. Момчетата бяха чудесни, имаше много добър колектив. Веднага се разбрахме с тях, паснахме си - нямаше никакъв проблем. Както се казва, на някои от тях аз можех да бъда дете, имахме все пак голяма разлика във възрастта. Те ме поеха, бяха много внимателни към мен, за което винаги съм им бил много благодарен.

Нека да припомним на читателите на вестник "Делник", кои баскетболисти завари ти в зала "Диана"?

Като започнем от Анатолий Ясински, през Емил Стаменов, Митко Ангелов, Митко Димитров. Това беше ядрото, което си остана и по-нататък, с него се придвижвахме напред в класирането на първенствата. С тях станахме и шампиони на страната.

Като каза шампиони, ме пращаш към следващия въпрос. Що за сезон беше този шампионският?

Объркан сезон беше. Дойдоха много чуждестранни състезатели, стартирахме зле с тях, стана една рокада на треньорския пост - украинецът Виталий Лебединцев напусна, а Иван Чолаков отново пое отбора. Ние, състезателите, бяхме против треньора-украинец, дори и неговите си момчета излязоха срещу него. Стана треньорската рокада, тя стана за добро. Чолаков задвижи нещата и така станахме шампиони.

А ти успя ли да завържеш с някой от тази украинска "колония" приятелски отношения?

Не. Мисля, че никой от българите, които бяхме в отбора не успя да завърже контакт. Като изключим, може би, Владимир Рижов, който се върна по-късно отново тук. С него и в момента поддържам контакт, но не благодарение на годината, в която станахме шампиони, а когато той дойде сам. Тогава някакси той се доближи към нас .

Въпреки тези трудни отношения, съумяхте да спечелите шампионската титла, надиграхте на финала с 3:0 победи "Лукойл-Академик"?

Да, треньорът Иван Чолаков съумя да мобилизира отбора. Мисля, че тогава се нуждаехме точно от това, защото в тима имаше класни баскетболисти. Подготовката беше минала добре. Чолаков успя да намери на всеки подходящото място.

Митко, много се радвам, че след контузията ти, която бе много тежка, ти съумя да се върнеш в баскетболната зала и играеш, въпреки че на едно но-друго ниво, в по-ниска група.

В момента играя баскетбол на аматьорски принцип, играя за удоволствие. Контузията действително отшумя, да чукна на дърво, дано не се случва на никой, много е неприятно. И имам това удоволствие - да играя отново.

А ти като тръгна в Пловдив да играеш баскетбол, при кои треньори беше?

Имаше един треньор, Марин Груев се казваше, но той просто се водеше, че ми е треньор, основно с мен се занимаваше баща ми. Общо взето от него съм научил основните неща в баскетбола.

А кои са за теб най-паметните мачове с фланелката на "Ямболгаз"?

Не мога да ги изброя, много са подобни двубои. Ако тръгнем да се връщаме назад, доста време ще трябва да си говорим с теб. Просто всеки един мач на отбора е паметен.

Ямбол вървеше от четвърто, през трето, до второ място...

Аз дойдох в зала "Диана", когато тимът стана сребърен медалист. В предния шампионат той беше трети. След титлата отборът тръгна малко назад. После отново се стигна до възход и в момента продължава да върви уверено.

Митко, имаше ли кумири през годините?

Не, нямах кумири. Виждал съм неща, които се стараех и аз да ги правя, да се усъвършенствам от други играчи, но кумири - не.

И за финал на разговора ни, да споделиш нещо за ямболската публика?

За нея мога да кажа само едно - страхотна е!