- Мартине, обърна страницата на още един сезон в спортната си биография. От какво си доволен в своята игра и в тази на „Ямбол”?

- Неусетно се изниза още един сезон. Доволен съм от много неща, най-вече в моята игра. След тежкото лято с националния отбор започнах сезона много изморен, както физически, така и емоционално. Изпитвах много трудности в играта си и като процент на стрелба и като решения на терена. Тогава, през декември, започнах да се прибирам по 2-3 пъти в седмицата в Велико Търново и да тренирам много здраво с Ивайло Стоименов, за да мога да изляза от дупката, в която бях изпаднал и сами видяхте какво се случи след Нова година и как започнах да играя. Напреднах много физически този сезон и самото ми поведение по време на мачовете се промени. Смятам, че благодарение на солидния опит, който натрупах през тези години играта ми придобива завършен вид, но естествено има още много работа, за да стигна там където искам. Колкото до играта на отбора през този сезон....Имахме няколко много добри мача и силни моменти, но като цяло изпитвахме трудности.

- Има ли неща, които не се получиха както трябва с жълто-синия екип? „Ямбол” се класира пети, след като в последните две първенства постигаше бронзовите медали. На какво се дължи това ?

- Смятам, че не успяхме да покажем истинската класа на нашия отбор и имахме много резерви през сезона. А класирането на отбора този сезон е плод на много неща и причините не са една или две. Факт е, че няма как всеки сезон да държим едно и също ниво и с оглед на бюджета и селекцията ни това класиране е в рамките на нормалното и всяко по-високо класиране би било подвиг.

- Наскоро Иван Чолаков призна, че е имало през сезона напрежение между периферните състезатели и високите. Защо се получи тази ситуация?

- Наистина имаше такова напрежение, но по-скоро то беше между българските играчи и чужденците. Според мен се получи така, защото последните години изградихме едно име и една класа, с които всички се съобразяваха и уважаваха. А този сезон дойдоха хора, които не отговаряха на нашия манталитет и нашите цели. Преди сезона казах на Иван Чолаков, че аз оставам в отбора, за да играем финал и всичко друго би било неуспех за мен. Някакси очаквахме да бъдат привлечени достойни заместници на Джон Офоегбу и Тони Гуджино, но това така и не се случи и може би в един момент това ни изнерви и създаде напрежение в отбора с оглед резултатите. На нас ни трябваха играчи за битките с „Левски” и „Лукойл-Академик”, а вместо това ние имахме играчи за „Спартак” /Плевен/ и „Теси”/ България/.

- След като преди два сезона централен нападател беше играч като Николай Върбанов, а в следващото първенство много стабилен център, какъвто е Джон Офоегбу, през отминалия сезон „Ямбол” сякаш се измъчи без класен играч на тази позиция?

- Наистина е така! Липсваше ни класа в подкошието този сезон и това бе видно за всеки. Има и нещо друго. И Ники, и Джон тренираха много здраво и постоянно, през целия сезон, работеха допълнително, извън тренировките с отбора, докато този сезон центровете ни не компенсираха липсата на класа с много работа и резултатът е налице.

- Според мен, ти стана по-универсален през отминалия шампионат.Имаш на сметката си много повече асистенции, както и борби. Заблуждавам ли се за това търсене на универсалност или това беше действително една от твоите цели?

- Това беше една от моите основни цели този сезон. Не ме интересува колко ще вкарам. За мен е важно да съм полезен във всеки аспект от играта и да съм истински лидер. Имаше мачове, в които отборът не се нуждаеше от точковия ми принос, а от агресията ми в нападение и асистенциите ми и смятам, че се справих добре. Доволен съм от напредъка си през сезона и израстването ми и продължавам нагоре.

- Знаем, че ти искаш страшно много да играеш в чужбина. И все пак, ако не се получи, накъде? Ти беше много категоричен, че е време да приключиш с играта си за „Ямбол”. Омръзнаха ти съотборниците или има други причини?

- Реалната ми мечта е да играя баскетбол на високо ниво и тъй като това е невъзможно в България затова погледът и амбициите ми са насочени към чужбина. Но истината е, че ако имахме силен европейски баскетбол нямаше да искам да напускам родината си. Аз съм убеден и вярвам с цялото си сърце и съзнание, че моментът дойде и през есента ще поема някъде навън. Ако това не стане ще мисля тогава къде да продължа кариерата си. Но със сигурност това няма да е Ямбол. Съотборниците никога не могат да ми омръзнат, защото ние сме приятели и през годините изградихме много близки отношения. Причината е, че имам нужда от ново предизвикателство и нови върхове, а Ямбол не може да ми ги предложи на този етап и смятам, че нямам какво повече да дам на този отбор, както и обратното. "Ямбол" ще остане завинаги в сърцето ми и някой ден мога да се върна, но дотогава имам да изпълня други мечти и задачи, които съм си поставил.

- Знаеш, че Иван Чолаков стана депутат. Знаеш и другото - новият треньор е Юли Радионов. Какво е мнението ти за тази „рокада”?

- Ако преди няколко месеца някой ми беше казал за тези две промени щях да му се изсмея в лицето. По-неочакваното за мен е депутатската кариера на Иван Чолаков, което според мен повлия много на отбора в края на сезона и липсата на опита и авторитета му си каза думата и в плейофите отборът ни не успя да извлече максимума. Но явно така е трябвало да стане и той също поема по нов и непознат за него път. Пожелавам му много успех, въпреки че според мен той уцели много неподходящ и тежък момент за депутатска кариера с оглед напрегнатата политическа обстановка в страната в последните месеци.
Колкото до новия тренъор на "Ямбол"....Изключително много се радвам за него и вярвам в успеха му, защото той е човек който разбира играта и който ще се развива като тренъор. За мен беше привилегия да играя рамо до рамо с него и му пожелавам тренъорската му кариера да надмине тази като състезател.

- Първенството премина през много драматични полуфинални плейофи. Това означава ли, че качеството през този сезон е много по-високо?

- Категорично НЕ. Наистина имаше много драма и много емоции за феновете на баскетбола, но това не означава по-високо ниво. Смятам, че отборите на „Левски” и „Лукойл-Академик” играят много слабо и това е причината да се получи едно изравняване на играта на тимовете. Спомнете си полуфиналната серия между „Левски” и „Ямбол” миналата година. Серията за малко не отиде до пети мач в София и завърши 3-1 в полза на „Левски”, но от тези четири изиграни мача и с оглед играта на двата отбора, те заслужаваха да спечелят максимум един мач. Това обаче не значи, че нивото е било много високо. Така е и сега, просто тази драма се случи и в двата полуфинала и журналистите "полудяха" и започнаха да максимализират нещата. Факт е, че по-голямата част от чужденците в лигата са посредствени. Факт е и това, че класните български играчи намаляват с всяка година и не се създават качествени млади играчи и тази тенденция е стряскаща и негативите ще са налице в близко бъдеще.

- За първи път от доста години „Ямбол” не можа да създаде проблеми нито на „Левски”, нито на „Лукойл-Академик”. Нашият отбор ли бе по-слаб или тези съперници бяха прекалено силни?

- Категорично нашият отбор не бе на познатото и желано ниво. Виждате какво направиха „Рилски спортист” и „Балкан”, а това са отбори на нашето ниво.

- Имаше травма в гърба и се бе зарекъл да си дадеш отдих. Почиваш ли си наистина или пак си по няколко часа в баскетболната зала на Велико Търново?

- Все още я имам тази травма и сега съжалявам, че играх толкова много време с нея и стисках зъби, защото така не бях на 100% и не успях да помогна на отбора в последните мачове. Сега си патя за това решение, защото травмата е много сериозна и неприятна. Починах си две седмици и от 7-8 дни вече започнах работа с Ивайло Стоименов и съм адски мотивиран и концентриран да се кача на по-горно ниво. А контузията отшумява в движение и до 1-2 седмици се очаква да е забравена.

- С какво ще запомниш сезоните с жълто-синия екип? Край Тунджа сякаш ти беше самотно?

- Имам страхотни спомени с жълто-синия екип, но най-незабравимият е миналият сезон и бронзовите медали, може би защото имам основен принос за него и беше много сладко. Не бих казал, че съм се чувствал самотен. Човек сам избира как да живее, а за мен тренировките и спазването на режим са приоритет в момента, така че не бих използвал думата самотно. Може би е имало моменти, в които съм се чувствал недооценен през тези години, но вече всичко е зад гърба ми и гледам напред. Част от сърцето ми винаги ще остане жълто-синьо и мисля, че това е най-важното!