А.ЯСИНСКИЙ: СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНА В ЯМБОЛ

въпрос: Хората в Ямбол не са те забравили. Много от тях се питат, как си, с какво се занимаваш в момента?
А.Я.: Четвърти месец работя в една фирма, която се занимава с продажба и информационна поддръжка на компютърни справочно-правни системи.

въпрос: Мнозина с основание смятаме, че с твоето идване в нашия град се възроди и ямболския баскетбол. Разкажи ни как и кога стана това?
А.Я.: През август 1992 г. си стягах багажа за Тунис за да играя втора година в един местен отбор. В този момент в Краснодар дойде Иван Чолаков и без да ме види в игра веднага ми предложи да дойда в Ямбол. За разлика от Тунис имах много добри спомени от Ямбол и България и веднага приех.

въпрос: Толя, ти ще останеш един от най-обичаните баскетболисти обличали екипа на ямболския баскетболен отбор. Какви бяха твоите първи впечатления от Ямбол и момчетата от новия ти отбор когато пристигна за първи път?
А.Я.: Новия ми отбор ми прие много добре. Всичките се опитваха да ми говорят на руски, помагаха ми да науча езика. И на игрище бързо се включих в отборната игра.

въпрос: Как мислиш беше ли приет веднага от нашите привърженици?
А.Я.: Разбира се! Мисля че най-много приятели придобих през първата година, макар че тогава повечето от тях още не ги познавах лично.

въпрос: В какво срещна най-големи трудности при твоята адаптация при нас?
А.Я.: Честно казано не мога да си припомня никакви големи трудности освен някои дребни и понякога куриозни детайли. Например, кимване и клатене с глава в отговор “да” или “не”, това, че хлябът не се яде със салата и супа, че трябва да поздравявам жени с ръкуване и т.н.

въпрос: Беше силно привързан към нашия град. Каква е причината да се чувстваше така добре?
А.Я.: В Ямбол винаги се чувствах като у дома си, може би защото можех да давам на хората радост, емоции, възможност да забравят за малко проблемите си и да се гордеят с отбора и с града си.

въпрос: Кое събитие никога няма да забравиш при твоя незабравим престой в града ни?
А.Я.: Такива събития са най-малко две – трето място в първенството спечелен в Ямбол и мача за шампионската титла спечелен в София. И в двата случая това беше празник за целия град и ние бяхме като рожденици, всичките ни честитиха, черпиха, дори понякога се чувствах малко неудобно, но съм щастлив, че имаше такива моменти в живота ми.

въпрос: А най-голямото ти разочарование, кое?
А.Я.: Сигурно когато Лебединцев ме отстрани от отбора.

въпрос: Изигра незабравими мачове. Имали някой, който е много специален за теб и никога няма да забравиш?
А.Я.: Имаше много такива мачове. Когато бихме звездния отбор на "Компакт" в Димитровград, когато бихме Варна в Ямбол след като секунди преди края те ни водиха с 5 точки и разбира се споменатите вече от мен финални мачове за трето и първо място в шампионата. Мисля че нашата публика ще спомни за повече интересни мачове.

въпрос: Едва ли има противник в България , който да не си надигравал с твоята феноменална игра, но все пак, срещу кого ти е било най-трудно на игрището?
А.Я.: Винаги ми беше трудно да играя срещу Росен Геков, той много добре ме пазеше.

въпрос: Имахме чувството, че ако зависеше само от теб никога нямаше да напуснеш града ни. Има ли нещо от престоя ти тук което много да те е огорчило?
А.Я.: Сигурно оставката на Чолаков и разтурването на стария ни отбор. Страшно съжалявам за Митко Димитров и Емил Стаменов. Те дадоха много на отбора.

въпрос: Мислиш ли, че това което направи за ямболския баскетбол бе оценено подобаващо от всички нас?
А.Я.: За повече не бих могъл и да мечтая. Тези осем години в Ямбол завинаги ще останат най-хубавите спортни години за мен.

въпрос: Кога си се чувствал трогнат от проявено внимание към теб? Разкажи ни за такъв момент?
А.Я.: Та такива моменти бяха стотици и хиляди! Как да разкажа за всичките? Винаги бях обкръжен от вниманието на хората.

въпрос: Кое е най-красивото и приятно място в нашия град което с удоволствие посещаваше и сега много ти липсва?
А.Я.: Сигурно това е Градска градина и старите липи на Търговска.

въпрос: Ако ти бъде предложено да се върнеш в Ямбол би ли приел отново?
А.Я.: Сигурен съм, че ще дойда в Ямбол и то не един път.

въпрос: Остави много приятели в града ни. Използвай възможността да поздравиш някои от тях.
А.Я.: Как да поздравя толкова много хора? Но ще се опитам: много поздрави на семейства Божкови, Бояркини, Стоянови, Марчеви, Чолакови, Керемедчиеви, Теневи, Видеви, Добреви, Аладжови, Шопови, Плачкови, Стоилови, Минчеви и на Цонко Цонев, Альоша Алексиев, Валери Бъчваров, Христо Добрев, Величка Парушева, Кера Петкова, Антон Иванов, Елмир Воймиров, Иван Свинаров, Георги Марков, Димитър Колев, Димитър Димитров, Георги Стоянов, Таня Василева, Нели Василева, Румяна Каназирева, Яни Павлов, Васко (бармана), на всичките играчи на Ямболгаз, бивши и настоящи и още на стотици хора когото смятам за своите приятели.

въпрос: Пожеланията ти към гражданите на Ямбол, които убеден съм никога няма да те забравят.
А.Я.: Пожелавам ви винаги да обичате и да се гордеете с нашият град. Искам да го направите още по-хубав. И да има баскет в града ни!