А.ЯСИНСКИЙ: "ЧУВСТВАМ ЯМБОЛ КАТО РОДЕН ГРАД"
въпрос: Толя, добре дошъл отново в Ямбол. Какво е усещането да си сред нас след четири години? (интервюто е взето през лятото на 2007 г.)
А.Я.: Приближавайки Ямбол усещах у себе си едно особено чувство. Чувствах се така като, че ли се прибирах у дома. Вече със сигурност мога да кажа, че чувствам Ямбол като свой роден град!
въпрос: Променил ли се е градът ни? Хората и отношението им към теб същите ли са?
А.Я: От два дена съм в Ямбол и първите ми впечатления са, че няма чак толкова големи промени. За мен това е по-добре, защото не са се заличили места, на които са ми останали приятни спомени. Забелязвам обаче, че града се развива. Успях да се видя с много приятели и познати. Дори с хора, които не очаквах да срещна. Отношението им към мен не се е променило. Щастлив съм, че не са ме забравели. Явно са останали с добри спомени от мен.
въпрос: Да се върнем към далечната вече 1992 година, когато прие предложението на И. Чолаков да заиграеш за нашия отбор. Предполагал ли си , че след десет години с екипа на отбора ни ще се превърнеш в една от легендите на ямболския баскетбол?
А.Я.: Никога не съм предполагал, че в чужда страна мога да се чувствам толкова добре и отношението на хората към мен да е толкова топло. Така не съм се чувствал дори когато съм играл за отбори в родната ми Русия.
въпрос: Всъщност какви ти бяха очакванията тогава за развитието на твоята кариера в Ямбол?
А.Я.: Очаквах поредния отбор, в който професионално да си изпълня задълженията и да получа съответното за това възнаграждение. Така беше в Тунис, но това което ми се случи още в първият ми сезон в Ямбол не го очаквах. Дори и не предполагах, че всичко това може да ме споходи.
въпрос: В първите ти сезони за нашия отбор условията, които са предлагани за подготовка не са били от най-добрите. През зимата в залата температурите са неподходящи за пълноценна тренировка и мачове. Бил си настанен в жилище далече от залата и е трябвало да идваш до нея с автобус. Финансирането на клуба също е било затруднено. Пестяло се от храна и пътни. Кажи ми, при тези условия как чужденец и играч с твоите качества веднъж поне не изрази недоволството си, не прояви претенции или често срещаната напоследък „звездомания”?
А.Я.: Така беше. В Русия не сме свикнали да играем в неотоплени зали. Придвижвах се пеш от апартамента ми до залата, но усещах вниманието, с което ме удостояваха. И. Чолаков правеше и невъзможното да се чувствам добре. Понякога дори усещах, че му е неудобно поради някои неуредици. За мен обаче най-важното беше, че бях веднага приет от моите съотборници. Колектива беше на ниво. Всички ме уважаваха и помагаха да се адаптирам. Доволен съм също така, че не позволих „звездоманията” да ме застигни.
въпрос: Имал ли си предложение от други български клубове за играеш за техните отбори?
А.Я.: Да. След като още в първия кръг на сезон 1995-96 година победихме „звездната” селекция на „Компакт”-Димитровград П. Маринов ми предложи да играя за тях. Преди още да се стигне до някакви сериозни разговори аз му отказах. Защо трябваше да ходя там след като в Ямбол се чувствах прекрасно. „Компакт” тогава беше може би най-силния отбор в България. С тях щях да печеля повече победи и пари, но какво от това.
въпрос: И въпреки това си ги отказал? Сега когато живеем в един материален свят, в който парите са едва ли не всичко, това за нашите читатели звучи странно. За кой ли път се питам, защо Толя, защо остана верен на Ямбол?
А.Я.: За мен е не разумно да сменяш или променяш нещо, от което си доволен, с което се чувстваш щастлив. А и как можеш да разочароваш хора, които разчитаха на мен, които ти вярват и се надяват да им помогнеш отборът им да играе по-добре и да побеждава. Та в Ямбол всички живееха с успехите и неуспехите на баскетболния си отбор, а аз знаех, че с играта си мога да ги направя малко по-щастливи.
въпрос: След всичките тези красиви думи ще ти кажа само едно име. Това на един „баскетболен корифей” – Виталий Лебединцев. Как се почувства, когато това треньорско недоразумение те освободи от отбора?
А.Я.: Разбира се, че ми беше неприятно. В годината, в която трябваше да атакуваме шампионската купа трябваше да остана извън отбора. Лебединцев ми каза, че съм слаб физически и ако реша да продължа да тренирам няма да разчита на мен в мачовете. Бях разочарован. За мен обаче беше ясно, че украинецът няма дълго да просъществува в Ямбол. Хората не го уважаваха заради неговата арогантност, а и чувствах голяма подкрепа към мен. По време на мачовете зрителите скандираха моето име. Чувствах, че са на моя страна. Подържах формата си в дублиращия ни отбор и когато Чолаков отново зае треньорското място веднага ме върна в отбора.
въпрос: А на всичко отгоре имаше и вариант да заминеш за Варна. Не си ли помисли в този момент, че постъпват възмутително неблагодарно с теб? Това беше мнението на всички ямболци.
А.Я.: Никога не съм искал да играя за Варна. Не съм и допускал такава възможност. Идеята да играя там дойде от И. Чолаков. Това негово действие го приемам по скоро положително. След като не успя да убеди Лебединцев, че съм нужен на „Ямболгаз” той просто търсеше вариант да не спирам с баскета и да продължа да играя.
въпрос: За играчи дали толкова много на един клуб обикновено се организира бенефисен мач. Интересно ще бъде да ни кажеш, ако такъв имаше в твоя чест, кои играчи, твои опоненти на игрището щеше да поканиш?
А.Я.: Бих поканил играчи, които са играли срещу мен и въпреки голямото им желание да ме надиграят са действали коректно и джентълменски. Без хитрини и коварни номерца. Веднага се сещам за Росен Геков. С него съм срещал най-големи трудности. Също така Спас Натов и неговия съотборник Левен Белберов. Плевенчаните Валентин Вутев и Петър Петров. Павел Нойков. Харесвах играта и на Юлиян Радионов.
въпрос: В анкета организирана от нашия сайт, гласувалите в нея определиха шампионският отбор на Ямбол за 2002 година за най-силния, който сме имали някога. За теб, в коя формация и с кои съотборници ти е доставяло най-голямо удоволствие да играеш?
А.Я.: Радвам се, че винаги в ямболският отбор е имало силно развит колектив. Благодарение най-вече на това и побеждавахме. С момчетата от отбора сезон 1999-2000 година, с които след 21 години спечелихме отново медал за Ямбол изпитвах най-голямо удоволствие да играя. Никога няма да забравя атмосферата в залата, когато ни връчваха бронзовите медали. Беше неописуемо. Като, че ли най-много се сработих обаче с Лазар Георгиев.
въпрос: Ямболските баскетболни фенове в анкети инициирани от нашият сайт те определиха за играч от „залата на славата” на ямболският баскетбол, включиха те в символичният отбор на Ямбол за 20-ти век. В „символичната петица” на „Ямболгаз” в периода 1998-2005 като най-добро „тежко крило”. Безспорно си най-добрият чужденец обличал екипа на ямболския отбор. Как приемаш подобни признания?
А.Я.: Като човек свършил добре своята работа. Като човек оставил следа след себе си. Успешна кариера означава и това да останеш в паметта на хората. Да те запомнят с добро.
въпрос: Освен изброените по-горе признание има и още едно за теб. По примера на отборите в NBA бе преценено, че твоят състезателен екип, заедно с екипите на други трима „легендарни” наши баскетболисти – В. Йорданов, И. Ангелов и Г. Глушков имат вечно място в залата, в която отборът ни играе домакинските си мачове. Как би се почувствал, ако влезеш в тази зала и видиш фланелка с името си на пиедестал.
А.Я.: Предполагам чувството е подобно, като това когато издигат националният флаг на твоята родина при спечелването на голямо състезание. Чувство на гордост и признателност.
въпрос: Ще ти задам един надявам се много приятен въпрос. Ще те върна към един паметен ден – 6 юни 2002 година. Толя, какво е чувството да си шампион? Пресъздай ни твоите емоции да триумфиращ в първенството?
А.Я.: Това беше връх в моята спортна кариера. Тази шампионска титла ми достави по-голямо удоволствие и радост от колкото спечелването на европейското първенство с юношеския национален отбор на СССР. (Анатолий е европейски шампион за юноши до 18 години на първенството провело се в Югославия през 1980 г.). Това е така, защото в Ямбол празнувахме заедно с нашите привърженици. Почувствахме се съпричастни с радостта и щастието на хората, които ни подкрепяха.
въпрос: И след всичките тези положителни емоции някой реши, че ти вече няма какво да дадеш на баскетбола като състезател. Как прие намерението на ръководството да прекратиш с активната си кариера?
А.Я.: Понякога ти се иска толкова приятни неща да не свършват, но всичко си има начало и край. Не приех нещата както драма.
въпрос: Как мислиш, стратегията с инвазията на толкова много чужденци не беше ли началото на нерадостното бъдеще което предстоеше? Не разрушихме ли нещо градено с толкова труд и любов?
А.Я.: Не мога да се съглася с присъствието на толкова много чужденци в един отбор особено в отбор като ямболския. Силата на отбора ни беше единството между играчите и феновете. По този начин изгубихме идентичността си. Хората не възприемаха отбора като свой. Посещаемостта намаля. Хубаво е в отбора да играят повече български играчи.
въпрос: Задавам ти един въпрос, който съм убеден са си го задавали и много наши привърженици. Как стана така, че никой не се сети да ти предложи да останеш и да продължиш да работиш за ямболския баскетбол и след 2003 година?
А.Я.: П. Дончев ми предложи да остана като мениджър на отбора и през сезон 2003-04. Целите на отбора обаче бяха твърде ниски. Нямаше да участваме и в европейските клубни турнири. Бюджета беше намален. Просто не виждах своята роля и място в него. Очаквах, че амбициите ще останат същите и затова си оставих целият багаж в Ямбол. За съжалени после трябваше да се върна и да си го прибера.
въпрос: Връщам те към още един силно емоционален за теб момент. Какво чувстваше, какви мисли имаше в главата си когато ти стана ясно, че напускаш окончателно Ямбол?
А.Я.: Защо окончателно? Аз винаги съм знаел, че ще се върна отново тук, па макар и само като турист. Тогава просто си мислих, че мисията ми в Ямбол приключи. Оставам с най-добри чувства към всички и всичко.
въпрос: Като се върна в Русия продължи ли да играеш? Беше ли ти предложено да станеш треньор или мениджър?
А.Я.: Поиграх малко в Новоросийск, но не професионално. Имах си вече друга работа и пътувах с отбора само за мачовете през почивните дни.
въпрос: В момента имаш работа, дейността на което няма нищо общо с баскетбола. Не ти ли липсва играта?
А.Я.: Много съм ангажиран и не ми остава време да мисля за баскетбол. Разбира се често влизам във сайта за ямболския баскетбол и се информирам за случващото се при вас.
Накрая, изрази с няколко думи чувствата си и отношението си към Ямбол и ямболци. Към хората, които продължават да те обича и помнят радостните мигове споделени с теб.
А.Я.: Искам хората на Ямбол да се чувстват винаги толкова щастливи, колкото след големите ни победи на баскетболното поле. За това обаче трябва да се създаде силен отбор. Отбор, които да обединява ямболци. Те да се чувстват горди с него и града си. Благодаря на всички за прекрасното отношение и за всичко това което направихте за мен.
