Годината ще остане паметна за баскетбола в Ямбол. Усилията на деятели и състезатели намират израз в привличането на Иван Стоянов (Баджо) като пръв щатен треньор към спортното ни дружество. Той идва от Плевен, където е успял да създаде плеяда от национални състезатели. Зареждат се дни на упорита работа. По цял ден спортната площатка "Комсомолец" в градската градина е пренаселена от юноши и девойки, дошли да овладяват тънкостите на баскетболната игра. Вечер на осветление тренировките продължават с представителните отбори мъже и жени. Сформират се отбори от всички възрастови групи. Зачестяват и междуградските срещи. Търсят се контакти със силни съперници. Обменя се опит с по-напредналите. В мъжкия отбор се появяват нови имена: Купен Купенов и Христо Терзиев от Стара Загора, Стоян Божанков от Кюстендил. През 1961 г. отборът се състезава в Югоизточна "Б" РБГ. След завоюване на първото място в групата следва участие в квалификационен турнир в гр. Сливен. Със заемането на първото място в турнира, отборът ни придобива право да участвува в нов турнир, който ще определи новите членове на "А" РБГ. Срещите се провеждат от 5 до 11 февруари в град София в спортната зала "Сливница". След победи над отборите на Бургас, Велико Търново, Станке Димитров, Разград и Сливен ямболския състав за първи път в своята история става член на провинциалната "А" РБГ. В тези отговорни за ямболския баскетбол срещи своят принос дават Иван Стоянов (Баджо) - треньор и състезател, Добри Русев, Вълчо Йорданов, Васил Арапов, Велчо Петров (капитан), Стоян Тодоров, Иван Гаргов, Георги Семерджиев, Дойчо Начев и младите надежди Христо Тасков, Янко Желев и Стефан Борилков.
Турнирът в София не минава без куриози. По спомени на Райчо Димитров - водач на отбора, научаваме: "Настаниха ни в хотел "Осогово" - срещу централна гара. Времето беше много студено. Отоплението в хотела се осъществяваше от печка, поставена в коридора. Вратите на стаите, където бяха настанени нашите момчета, бяха отворени с надеждата, че вътре ще влезе малко топлина. Повечето от състезатели бяха с температура, болни от грип. Колко сили и любов към родния град са били необходими, за да могат тези млади хора да превъзмогнат всички тези несгоди и да постигнат високата цел! На гарата в Ямбол признателните любители на баскетбола ги посрешнаха като герой."
Успешна беше годината и за женския представителен отбор. След спечелването на квалификациите със силните състави от Хасково, Бургас и Свищов, нашият отбор участвува във финалните срещи на републиканското първенство, играни в София от 6 до 12 декември. Без нужния опит с шест загуби и една победа над отбора на гр. Русе, ямболските баскетболистки заемат почетното седмо място в крайното класиране. Това безспорно е един голям успех за този млад състав. Състезателките, донесли тази първа радост за женския ни баскетбол са: Албина-Виола Карлмихайлова, Димитрина (Дида) Кьосева, Иванка (Нуша) Шуманова, Деша Костова, Лидия Граматикова, Кичка Димитрова, Вяра Павлова, Берсен Чобанова, Иванка Тошева и Иванка Вълкова. Треньор на отбора е Иван Стоянов.
1964 година донася на ямболската спортна общественост една придобивка, за която много градове, включително и столицата, могат да мечтаят. Влиза в експлоатация спортната зала "Диана". Това даде възможност в нашия град да бъдат провеждани състезания на закрито от най-висок ранг.
През този период нови имена в отбора - мъже са: Георги Кожухаров и Борислав Миланов от Плевен, Иван Гайтанджиев от ЦСКА /София/, Веселин Боев от Пловдив, Богдан Цветков от Стара Загора, Пламен Панчев от Разград и младите ямболски попълнения Иван Ангелов, Петър Абаджиев, Атанас Петков и Милчо Тотев. Отборът играе с променлив успех в "А" група. През 1963 година той отпада от нея. За няколко месеца в този период негови треньори са Благой Пеев и по-късно Добри Русев.
Завръщането на отбора в елитната група става през сезон 1966-67 под ръководството на треньора Иван Стоянов (Баджо). Този период е характерен със смяната на поколенията. Тя бе извършена по
най-ефективен начин от опитния баскетболен педагог.
Дълги години Иван Стоянов работи с мъжкия и женския представителни отбори на град Ямбол. Неговата голяма заслуга се състои най-вече в изграждането на стройна система и организация както по селекцията, така и по провеждането на учебно-тренировъчния процес. Той прояви находчивост и умение по отношение на привличането на обществените и държавни ръководители към задачите, проблемите и пропагандирането на баскетболната игра в нашия град. След заминаването си от Ямбол през 1969 година той остави след себе си равностойни нему последователи, които да работят за развитието и популяризирането на баскетболната игра в града ни.
Прави: Дочка Анева, Мария Борисова, Веска Лазарова, Лиляна Даскалова, Велчо Петров, Мария Дрянова, Златка Христова,
клекнали: Петя Папазова, Веска Златева, Росица Петрова, Калудка Димитрова
