Утре, 9 февруари ще стане известен новия наставник на държавния отбор за мъже по баскетбол. Преди няколко дена в статия в нашия сайт ви убеждавах, защо не трябва да се назначава за треньор чужд специалист (виж тук) да води държавният ни баскетболен отбор за мъже. До тогава се знаеха имената на петимата отсети от плеядата знайни и незнайни кандидати с намерения да се настанят на престижното място освободено от Р.Барчовски. От тях трима са чужди граждани. Желанието ми да драсна няколко реда беше продиктувано от явните намерения да хората от БФ”Баскетбол” да експериментират и да назначат чуждоземец, поставяйки като резервен вариант българските треньори. Състоятелността на думите ми се потвърдиха преди още някой да поеме официално отбора. Австралиецът Брус Палмър отпадна от надпреварата преди тя да е започнала с аргументите, че баскетбола практикуващ се на „зеления” континент се различава много от този в добрата стара Европа. Интересно, преди номинирането на този човек не се ли е знаело къде той практикува занаята си. Знаело се е разбира се, но ни го пробутаха за да ни покажат, че от българския баскетбол се интересуват и хора с успехи, макар и постигнати далеч в миналото.
Най-големият кос на родните баскетболни началници Шарон Дръкър на бързо подви опашка изтъквайки семейни причини и това съвсем оплеска мераците им за сериозна чужда кандидатура.
Остана последния мохикан, Йовица Арсич водещ в момента скромния „Здравле” от сръбският град Лесковац. Той явно се оказва новия фаворит на федерацията. Лошо няма и дано оправдае очаквания , които имаме към него. Ако обаче и сърбинът откаже, индикации за което вече се появиха, вариантът остава само един.
След като не основателно подцениха възможностите на българските кандидати И.Чолаков и К.Папазов по всяка вероятност ще се пребегне до избор между тях двамата. Да ли обаче ако се стигне до този вариант въобще ще има избор?
Този път желанието ми да пиша е подтикнато от това, че на първа редица излязоха дежурните агитатори повели своята PR кампания в полза на един от номинираните – вечните слагачи писерушковци. Едва ли се питате в чия полза? То е ясно, но вече и в тандем със своя кум, нашият добър познайник, гледащият от собствената си камбанария Г.М.

Е, аз пък като ямболец ще изпъкна предимствата на нашият многоуважаван съгражданин, треньорът на 2006 година Иван Чолаков, които ако въобще се вземат в предвид дават основание да бъде назначен на най-високия пост, който може да вземе треньор в българския баскетбол.

1. Иван Чолаков е най-опитния в момента действащ треньор в българският баскетболен елит. Настоящият сезон е неговия 18-ти в професионалния баскетбол, 15-т от тях в А-1. Кариерата му е започнала в далечната 1979 година (виж тук).

2. Само той и П.Делев са треньорите в елита, които са водели отбори във всички възрастови групи – от подрастващи до мъже, но Иван е много по-опитен от своя колега. Ямболеца е правил това не само на клубно ниво, но и като наставник или асистент на всички национални отбори – кадети, юноши, мъже до 20 години, мъже, като всичко това никога не е оставало незабелязано. За потвърждение, класира кадетите на Европейско първенство през 1993 г., с мъжете до 20 години постига най-високите върхове за съвременният български баскетбол, а именно Шампиони в дивизия „Б” и участие във финалите на Европейско първенство през 2006 с победи над реномираните тимове на Испания (на два пъти), Русия, Израел, Германия. Това за мен е изключително предимство, а и най-малкото показва, че е имал търпението на обучи и развие таланта на много състезатели. Показва, че треньорският занаят е в кръвта му и прави всичко това не само за да бъде винаги под прожекторите и да трупа популярност.

3. И.Чолаков с изключение на сезон 2001-02 винаги е водил отбори със скромен бюджет и въпреки това неговите възпитаници са играли на предела на възможностите си и са побеждавали много по-класни тимове. Това говори за неговите способности да мобилизира състезателите си. Това му качество много ще му позволи в квалификационния турнир където ще срещнем по-стойностни от нас отбори и федерации с по-големи финансови възможности.

4. В различни национални гарнитури е работил с всички настоящи проекто-национални състезатели и е в отлични лични отношения с тях. Няма личностни проблеми и е уважаван от всички работещи за българския баскетбол – треньори, играчи, ръководители, съдии, деятели, мениджъри и журналисти. Това ще позволи да се създаде изключително комфортна за работа обстановка. Никога в отборите, които е водил И.Чолаков не е имало конфликти и колектива е бил винаги на ниво.

5. Има богат международен опит натрупан и на клубно и национално ниво. Постига с отбора на „Ямболгаз” победа още в първия мач в европейските клубни турнири в историята на ямболския баскетбол.

6. Никога като треньор не е уволняван по средата на сезона от ръководителите на клубния си отбор. Това говори, че си е вършил добре работата и класирането и играта на отборите му оправдават очакванията.

7. Има необходимото образование, опит и успехи за треньор с най-висок ценз според изискванията на БФ”Баскетбол”.
8. Никога не е влизал в конфликти и не е показвал не пристойно поведение към съдиите, комисарите, зрителите и противниковите играч по време на баскетболните мачове, а и след тях. Българският национален треньор трябва да е с достойно поведение, защото представя не само себе си, а и цялата страна.

9. Не е водил до сега мъжкият ни национален баскетболен отбор и ако баскетболните ни ръководители наистина искат промяна ще я получат с неговия начин на работа в тренировките и по време на мачовете.

10. Няма непрекъснато да ни се натрапва с изяви по електронните медии с драматични и шоуменски изяви и никога няма да си „измие ръцете” със своите играчи при евентуален провал.

Иван Чолаков трябва да бъде новия държавен треньор по баскетбол за мъже!